Точно 929 084 работници от 3516 предприятия у нас са положили общо 14 532 551 часа извънреден труд през 2014 г., обяви Главна инспекция по труда. Данните са събрани от подадените уведомления във ведомството и обхващат само легалното оставане след работа, но не и времето, прекарано там "защото така се налага". 

По традиция най-много часове над законоустановените 8 часа пет дни в седмицата изработват медиците. В болниците за една година 34 773 служители са работили 1 776 234 часа повече (по 51 часа средно). Това може да се обясни със спецификата на лекарската професия, тъй като оказването на медицинска помощ се налага 24 часа 7 дни в седмицата и е сред малкото дейности, при които е позволено полагането на извънреден труд.

Охранителите в частните фирми, които не използват технически системи за сигурност, са втори в класацията по положен извънреден труд със 742 156 часа, изработени от 19 889 души (37 часа средно).

В тройката на най-много работещите българи са още шофьорите от пътническия градски и крайградски транспорт с 543 144 часа. Те обаче на практика са работили най-много, по 66 часа средно на година, тъй като извънредният труд е положен от 8225 работници и служители.

Действащите разпоредби забраняват полагането на извънреден труд да надхвърля 150 часа на година. В рамките на един календарен месец не може да се работи повече от 30 часа през деня или 20 часа през нощта. Ограничението за една седмица е съответно 6 часа дневно и 4 часа нощем. За два последователни дни пък извънредният труд не може да надхвърля 3 часа през деня или 2 часа през нощта. Самото възнаграждение за положения допълнителен труд се урежда между служителя и работодателя, но е не по-малко от половината от дължимата сума за съответния работен ден. При извънреден труд в почивни дни бизнесът заплаща 75% от възнаграждението, а на официалните празници - една допълнителна заплата.

Иначе според Кодекса на труда извънредният труд е забранен. Изключения се правят, когато се налага работа във връзка с отбраната на страната, за овладяване на бедствия и последствията от тях, когато се налага възстановяване на водо-, топло- и електроснабдяването, транспорта и съобщителните връзки, както и за извършване на усилена сезонна работа или оказване на медицинска помощ.