Една статистика да бъде превърната в ключовото оръжие на едно политическо движение е нещо необичайно. Още през далечната 1977 г. американската Национална гей работна група (NGTF) е поканена в Белия дом, за да се срещне с представители на президента Джими Картър – първа такава среща за подобна група, разказа британският в. Гардиън. Най-известният слоган на NGTF е с надпис „Ние сме навсякъде“, подкрепе от запомнящата се статистика – че всеки десети в САЩ е гей – цифра, оттогава страстно оспорвана от много.

Е, откъде на Брус Воулър, ученият, основател и първи директор на NGTF, получава тези хубави кръгли 10%?

За да разберем, първо трябва да се разровим назад в изследвания на Алфред Кинзи през 40-те, които са напълно новаторски за времето си, но сега са считани за архаични от гледна точка на методите му – той например е търсил част от респондентите си в затворите и подземния гей свят, сприятелявал се е с тях, и на по една цигара ги е разпитвал и е записвал поведението им с помощта на неясен код.

Кинзи не вярвал, че сексуалната идентичност е фиксирана и простичко разделена в две крайности, и може би най-големият му принос към науката е неговата скала, използвана и днес, по която индивидите се оценяват от напълно хетеросексуални до напълно хомосексуални по скала от 0 до 6.

Водеща констатация на американския учен е че „поне 37% от мъжката популация е имала някакво хомосексуално преживяване между началото на юношеството и третата възраст“, което означава от физически контакт до оргазъм. Той твърди още, че 13% от мъжете са преобладаващо хомосексуални за поне 3 години между 16 и 55 (поне 4 по скалата), и че 4% са напълно хомосексуални през целия си живот (6 по скалата). За 30-годишните американци той изчислява следното – 83% ще са 0, 8% 1 или 2 по скалата, и 9% ще са поне 3. Кинзи признава, че хората могат да се движат по неговата скала през живота си, и сам признава, че той се е преместил от 1 или 2 в юношеството си до 3 и 4 в средната възраст.

Когато публикува изследването си върху жените през 1953 г., той изчислява, че 20% от тях са имали поне едно преживяване с човек от същия пол, в 13% от случаи до оргазъм. При неомъжените жени между 20-35 г. 11%-20% имат поне някакъв опит, а 1%-3% са изключително хомосексуални.

И така, когато през 1973 г. Воулър подготвя кампанията на NGTF, той използва оценките на Кинзи за тези с преобладаващо хомосексуални преживявания (4-6 по скалата му) в продължение на най-малко три години. Тъй като това са около 7% за жените и 13% за мъжете, той взима средната стойност, за да получи водещата статистика: 10%.

Това твърдение е меко казано спорно, и отново разпалва стари аргументи за лошите методи за изследване на Кинзи. Но дори преработените данни дават подобни цифри, и Воулър остава с 10-те процента, като посочва през 1990 г., че "концепцията, че 10% от населението е гей е станала общоприет "факт". Както и при толкова много други парчета знание (и митове), многократно повтаряне са я превърнали във факт."

Това не пречи тази цифра да бъде силно оспорвана от консерваторите, които са били на върха на щастието, когато през 1991 г. Американската национално изследване за мъже показва, че само 2,3% от мъжете заявяват, че не са били изключително хетеросексуални, а едва 1,1% са заявили, че са изключително хомосексуални. Статистика бързо става част от политическото бойно поле, но за съжаление без никаква съгласувано определение – какво точно е „хомосексуалност“?

Оказва че, че хората дават крайно различни отговори на въпроса за сексуалността им, защото имат крайно различна идея как да тълкуват термина „хомосексуалност“. Затова бива приет по-нюансиран подход. Проучванията започват да правят разлика между идентичност (каква сексуална ориентация заявяваш); привличане (кого намираш за сексуално привлекателен); и поведение (независимо дали си имал опит със своя пол). Цифрите във всяка област се оказват много различни

Нека да започнем с сексуалната идентичност. Британското Националното проучване на сексуалните нагласи и начин на живот (Natsal) е най-надеждният източник на информация за това, което правят на Острова в личния си живот. То се осъществява на всеки 10 години от 1990 г. Насам. Natsal-3 през 2010 г. Задава следният въпрос:

"Кое най-добре описва начина, по който мислите за себе си ": а) хетеросексуални / права; б) гей / лесбийка; в) бисексуални, г) друго?“

При хората на възраст между 16074 г, 1% от жените и 1,5% от мъжете се смятат за гейове/лесбийки, и 1,4% от жените и 1% от мъжете мислят за себе си като бисексуални. Но има ясно преливане с възрастта – стойностите са с много по-висок процент при по-млади хора, особено при по-млади жени: процентът на жените между 16 и 24 години скача почти четири пъти.

Като част от огромното си проучване на домакинствата, британската Службата за национална статистика (ONS) установява, че 1,1% отчитат своята идентичност като гей или лесбийка - приблизително същата стойност като при Natsal. Но само 0.4% от анкетираните се отчитат като бисексуални. Дали това е доказателство за някакъв проблем в изследването на Natsal, или показва знак на нежелание да се говори по тези теми в проучване, което засяга и най-баналните въпроси като навиците за пазаруване?

Ако се доверим на Natsal, това означава, че 1 на 80 възрастни във Великобритания признават, че считат себе си за хомосексуални, и също толкова – за бисексуални, но с повече бисексуални сред жените.

В това изследване има още една характеристика, която обединява хомосексуалните мъже и жени – шансът някой от тях да предпочита собствения си пол са 2-3 пъти по-високи при тези с образование над средното.

Какво e положението у нас?

Колко точно са хомосексуалните просто не се знае. Представители на ЛГБТ обществото в България твърдят, че става въпрос за 350 000 души, или около 4,8% от населението. Изследване на „Галъп Интернешънъл“ пък посочва, че 15% от пълнолетните българи и една четвърт от населението на големите градове и столицата си признават, че имат поне един познат с открита хомосексуална ориентация. Над една трета – 36% - от младите хора на възраст 18-25 познават лично гейове и лесбийки. Разбира се, хомосексуалните не са се появили в последните 10-20 години. Просто сред по-възрастните темата е табу.

Все пак, точни ли са тези 10%?

Ако не говорим за идентичност и открито самоопределяне, статистиката сочи, че в действителност горе-долу толкова са имали подобни преживявания, и то не веднъж. Но тези, които са готови да се самоопределят като такива, са много по-малко.