Българинът Стефан Николов прекарал 10 часа в ареста на летището в Ташкент заради неизпратен телекс.

Невероятно, но факт. Телексът все още е основно средство за комуникация в тази централноазиатска държава. По него трябвало да бъде изпратено потвърждение, че Стефан Николов от Института по социология към БАН е поканен от университета в узбекския град Навоий.

"Не се сърдя на никого, нито съм намразил Узбекистан, където съм ходил и преди. Но просто някои навици там и манталитетът на много от хората ме върнаха в 60-те години на ХХ век", споделя той пред Клуб Z.

Николов получил покана за участие в конференция в университета в Навоий. Понеже Узбекистан няма посолство у нас, му пратили редица документи на узбекски език. Те трябвало да бъдат показани на властите на летището в Ташкент и българинът да получи входна виза на място.

Пътуването било осъществено с прекачване в Москва. Самолетът кацнал в узбекската столица в 2,45 часа. Съвсем естествено, гишето, на което Стефан Николов трябвало да представи документите, не работило. Търсили човека, който трябвало да бъде на място и го намерили след известно време. Като видял документите на сънародника ни, чиновникът започнал трескаво ровене.

"Няма телекс", казал той на Стефан Николов. И повикал двама граничари. Те не били въоръжени, но българският гост бил принуден да ги последва.

Те го отвели в местния арест, който всъщност бил караулно помещение. Стефан Николов трябвало да спи на легло с гол дюшек в стаичка с размер 2 на 3 метра, чийто прозорец не се отварял.

"Представете си как ще се чувствате", когато температурата посред нощ навън е 13 градуса", казва сънародникът ни.

Арестът бил нещо като хотел категория 1 звезда. Имал баня, но само със студена вода. А на мивката личала марката от завода в Севлиево.

"Спокойно, в 9 часа сутринта всичко ще се оправи", казали граничарите на Стефан Николов. И го оставили.

Разбира се, в 9 часа сутринта никой не дошъл при него. Познавайки манталитета на човека от времето на социализма, Николов решил, че по това време чиновниците едва пристигат на работа и започват да си пият кафето.

Стефан започнал да изпитва силна жажда и бил принуден да пие от крана. Надеждата му е да се окаже, че начинанието не е било рисковано, което ще се разбере в близко бъдеще.

"Чак към 10,30 часа някой се сети, че може би ще искам да закуся."  Граничарите завели Николов в залата за изпращачи, където той утолил и глада си.

След което получил визата си, а също така и хиляди извинения. И тогава разбрал, че вината за ареста му е на един от зам.-ректорите на университета в Навоий. Човекът забравил да каже на секретарката си да изпрати до летищните власти телекса с потвърждение за пристигането му.

Така одисеята с ареста продължила около 10 часа.

"След това обаче отношението към мен беше изключително добро. Бях третиран като специален гост, много по-добре от другите участници в конференцията", споделя социологът.

Самата конференция била посветена на постиженията на научните изследвания и инновации. Незнайно защо обаче един от докладите съдържал отчет за успехите на студентите в художествената самодейност и спорта.

Красиви узбекски момичета откриват конференцията.

Това, което най-много впечатлило участниците в проявата, били 50-сантиметрови позлатени букви от двете страни на логото на конференцията. Оказало се всъщност, че това са цитати на Ислам Каримов - първи и засега единствен президент на Узбекистан. Той управлява централноазиатската република без прекъсване от 1 септемвври 1991 г. Печели обикновено с над 90 на сто от гласовете.

Музикални изпълнения съпровождат началото на събитието.

Стефан Николов пристигнал в Узбекистан броени дни след последния вот за държавен глава. Той бил спечелен от Ислам Каримов с "рекордно ниските" 90 на сто. Този път имало цели четирима кандидати. И тримата съперници на Каримов обаче са негови приближени.

Освен Стефан Николов само още един участник в конференцията бил третиран като специален човек. Това бил узбек с фамилията Каримов, който обаче използвал всяка възможност да заяви, че няма нищо общо с президента. Той живее в Дубай и влиза в 9-членния комитет на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

За сметка на това президиумът се оказал по-тесен от предвиденото. И затова в него нямало място за представителя на Казахстан.

Освен това, никой от организаторите на конференцията не казвал на участниците каква е точно програмата. "Хубав въпрос", бил единственият отговор на домакините на всяко запитване на гостите. Но нищо повече.

И въпреки всичко Стефан Николов е доволен от пътуването си. Сред най-ценните му преживявания е запознанството с Умида Ахмедова - знаменита узбекска фотографка и кинодокументалистка. Преди няколко години тя бе подсъдима по обвинение в оскърбяване на узбекския народ и неговите традиции. Според властите обидите се съдържали в нейния фотоалбум "Жените и мъжете: от изгрев до залез". Той е посветен на живота в селските райони на страната.

Ахмедова така и не бе осъдена поради обявена от властите в Ташкент амнистия. Но продължава да бъде дамгосана.

Освен че се запознал с нея, Стефан Николов имал късмета да посети за една вечер древния град Бухара. Това може би е символът на Узбекистан.

И там имало перипетия, макар и незначителна в сравнение с тази на ташкентското летище. Групата пътувала до Бухара с влак. Оказало се обаче, че гарата е доста извън града, тъй като още навремето местният емир забранил на „белия човек“ да пуска „желязното чудовище“ в  неговото владение. А придвижването от гарата до града, което е десетина километра, става само с такси.