Министърът на културата Вежди Рашидов  реши да премине към отстъпление и с половин уста да се извини на хориста от "Йоан Кукузел" Георги Петров за изказванията си по негов адрес. В отворено писмо, публикувано на сайта на министерството на културата Рашидов обяснява как се е почувствал засегнат и реагирал "твърде образно".

"Може би в изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно", пише министърът, който дни наред обясняваше как "един хорист се разревал", "посъветва" Петров да отиде в хор "Гусла" (като не стана ясно това обида ли или признание за другия световноизвестен хор) и дори предложи да му даде "едни 100 лв."  

Конфликтът тръгна след като във фейсбук хористът се възмути от това, че министърът очаква "Йоан Кукузел" да пее без хонорар, само с 35 евро командировъчни на ден. След това той беше освободен от хора, а Рашидов избухна в яростни коментари по негов адрес. Поведението на министъра предизвика бурна реакция в публичното пространство. 

"Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното.

Нито ръководството на хор „Йоан Кукузел”, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите.

Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно, пише днес Рашидов.

Публикуването на писмото му става часове преди насрочения за 18 часа протест #ПейWithMe. Тази вечер пред Министерството на културата участниците в протеста ще събират стотинки, за да дарят 100 лева за министъра, "защото Рашидов вече е изпял песента си".

Ето го и пълния текст на писмото му:

Дълбоко съм убеден, че българската изложба в Лувъра е велико събитие за българската култура и нарежда страната ни на най-достойното място в световната съкровищница. Работих за тази изложба много дълго и с мисълта за България. Благодарен съм на целия българо-френски екип, който реализира тази впечатляваща експозиция, с която страната ни се нарежда на най-високо място в световната културна история. 

Аз лично се почувствах засегнат, когато на фона на този колосален успех и на божественото представяне на хор „Йоан Кукузел” дни наред обществеността ни беше занимавана с недоволството на един от хористите, защото не е получил хонорар за труда си. Да, отворихме вратите на легендарната парижка Света Богородица за ангелогласните ни хористи, но не сме им плащали хонорар, както без хонорар работи и целият екип по подготовката на изложбата и на съпътстващата културна програма. 

Като творец зная, че трудът на артиста трябва да бъде възнаграден, като министър правя възможното творците да получат заслужено заплащане, но има моменти, в които възнаграждението не е най-важното. Нито ръководството на хор „Йоан Кукузел”, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения. За жалост, дни наред след изложбата трябваше да се обясняваме не за успеха на България, а за хонорарите. Това ми се струва дълбоко несправедливо и може би в едно от изказванията си бях рязък и се изразих твърде образно, което е засегнало тенора Георги Петров, за което моля за извинение. Ценя труда на всеки творец, на всеки български артист, аз самият съм част от творците и искам те да живеят достойно. 

А иначе – мечтата ми България с културното си наследство и с таланта си да бъде на заслужено място в най-големия световен музей, се сбъдна. Вярвам, че това е пътят на България – в най-големите музеи, в най-големите сцени, в най-големите зали на Европа и света.