"Има две неща, които шотландският планинец харесва голи, едното от тях е малцовото уиски"

Шотландска поговорка

Един от най-старите спорове между специалистите по уиски е дали да се добавя вода, лед, или да се пие уискито чисто. Старата шотландска поговорка демонстрира ясно каква е традицията, но дали това е оптималният метод?

Всеки истински ценител ще ви отвърне с подобна на горната мисъл - вкусът към уискито и как да го пием е като вкуса към половинката - всеки си има свой.

Но ключовият въпрос за дегустаторите и ценителите на наистина специфични малцови и бленд уискита е кой метод разкрива най-много от сложните аромати и вкусове, молекулите, които възбуждат езика и носа.

Неочаквано, специалистите смятат, че малко вода е правилният отговор.

Morrison Bowmore Distillers са провели анкета сред специалисти по дестилация и са стигнали именно до този отговор, разказват от Telegraph.co.uk.

Вид

Цветът на уискито е част от цялостното преживяване. Това често е един от доводите на любителите на чисто консумиране. Но добавянето на малко вода създава интересна картина.

"Развиват се висциметрични вихрушки. Това са "нишките" и "конците", които виждаме, когато смесим две течности с различен вискозитет," разказва майсторът-дестилатор в Боумоър Рейчъл Бари.

Ароматът

Именно в носа е най-ясната разлика, когато добавим вода. Няколко капки в етанол водят до освобождаване на енергията, температурата на уискито се вдига с около 2 градуса по Целзий, което позволява на течността да се "отвори" и да пусне по-бурните аромати.

"Намаляването на алкохолното съдържание позволява на мириса ни да работи по-добре," разказва Бари. "И, парадоксално, ароматът става по-силен в момента в който добавяме водата".

Вкусът

Добавянето на вода и съответното намаляване на алкохолното съдържание създава слаб охлаждащ ефект върху езика, което позволява да усетим по-добре солените и плодови вкусове, вместо сладките и по-остри. 

Колко точно?

Какво количество вода все пак е идеално? Въпрос на вкус, казват и специалистите. Но ако искате да анализирате уискито, а не само да му се наслаждавате, няколко капки като за начало дават най-прецизното усещане. 

Трябва да внимавате и каква вода слагате.

Бари, например, е опитала 12-годишен Bowmore с три различни вида вода - мека, твърде, и богата на минерали, и всяка е спомогнала за различно преживяване. Богатата на минерали вода освобождава нови слоеве аромати от цветните и билкови тонове, а в езика оставя по-ясна идея за текстурата на уискито. Меката вода пък подчертава сладките и цитрусови аромати, а на вкус докарва най-балансираният вариант. По-твърдата вода възбужда най-острите аромати и вкусове в уискито.

Ами леда?

За разлика от водата, ледът заключва аромата и потиска уханията. Но при по-силните уискита, например директно от бъчвата, спомага за намаляване на агресивното горене на етанола. А и потракването на ледените кубчета е приятен звук, макар старата традиция да изисква едно голямо парче лед, откъснато с трошачка от още по-голям леден блок.

Чашите

Няма официална чаша за уиски, както има за вино, коняк или шампанско. През 2001 шотландската компания Glencairn Crystal създава специална чаша, базирана на тази за шери, която според тях освобождава най-добре ароматите. Тези чаши обаче имат място само за 35 мл и малко вода, и се използват основно от дегустаторите. На българския пазар може да се намери - цената й е около 7 лева, така че ако искате, потърсете.

Ценителите обаче са съгласни в едно - както и да се консумира уискито, важно е цялостното преживяване - водата, чашата, годината, но и компанията.