В остра полемика влезе френският премиер Манюел Валс с интелектуалеца от левицата Еманюел Тод, който обвини министър-председателя в „петенизъм“ – в деня, в който се чества годишнината от капитулацията на нацистка Германия. В своята книга „Кой е Шарли? Социологията на една религиозна криза“ Еманюел Тод твърди, че мнозинството от хората, които излязоха по улиците на Париж на 11 януари, са манифестирали от „егоистични“ и „ксенофобски“ подбуди срещу исляма.

В една Франция, в която „процентът на безработицата достигна 10 на сто, където ислямофобията набира сили, където се разпространява антисемитизъм, „оптимизмът на Манюел Валс е оптимизъм на националреволюцията и на маршал Петен“, заяви в петък по RMC-BFM Еманюел Тод в отговор на изказването на премиера, публикувано в "Льо Монд" предния ден, пише „Льо Паризиен“. Тод бе предизвикан от думите на премиера, че твърденията му за манифестация в Париж след атентата в „Шарли ебдо“ са „измами“.

„И маршал Петен също обвиняваше французите от Съпротивата, че не са добри французи“, казва Еманюел Тод, позовавайки се на речите на маршал Петен за „лошата Франция“ по време на немската окупация.

„Валс и Оланд крещят думите „свобода“ и „равенство“, докато провеждат откровено неегалитарна икономическа политика, която руши френското общество, както и политика, засягаща публичните свободи, която е потенциален убиец на свободата. В този смисъл те са представителите на „лошата Франция“, те са измамниците“, заяви Еманюел Тод.

„Да обвиняваш хората, които критикуват непоносимата ситуация, в която се намира страната, че са пораженци – един вид лоши французи, докато ти самият си отговорен за управлението, вместо да направиш възможното, за да извадиш страната от това положение – това е морално недопустимо“, добави той.

Интелектуалецът обинява премиера в петенизъм

В последната си книга „Кой е Шарли?“, авторът направи сензация с изказването си, че грандиозните манифестации от 11 януари след атентатите в Париж, извършени от джихадистите, са всъщност ислямофобски и „егоистични“, и са продиктувани от идейни – някога католически, впоследствие светски – течения, които сега захранват Социалистическата партия.

„Нека мюсюлманите във Франция бъдат оставени на мира. Да не им причиняваме удара, който бе нанесен на евреите през трийсетте години, когато всички бяха поставени в един кюп, независимо от степента им на асимилация, независимо от това, което представляваха като човешки същества. Да престанем да караме мюсюлманите насила да се определят като мюсюлмани“, казва Еманюел Тод.

Що се отнася до реакцията на министър-председателя на неговата книга, интелектуалецът изригна:

„Не виждам защо представител на изпълнителната власт се намесва в духовния живот на страната, това също е петенизъм“. В своето изказване премиерът се обяви срещу „песимизма“ на някои интелектуалци, като заяви, че „най-тревожното“ в тезите на Еманюел Тод било, че те били част от битуващия цинизъм, от отхвърлянето на правилата и от отстъплението на част от интелигенцията, които не вярвали вече във Франция“.

Ден по-рано Манюел Валс изобличи пред медиите „измамите“ на Еманюел Тод, като наблегна на термина „ксенофобски“, използван от левия интелектуалец за грандиозните манифестации от 11 януари.

„Искам да отговаря на анализа му, като разгледам, използвайки неговата терминология, четири „измами“, пише Валс в рубрика, предоставена му от „Льо Монд“.

В книгата си, която предизвика оживена полемика, Тод твърди, че болшинството от онези 4 милиона, които дефилираха в Париж и в цяла Фрнация след атентатите в „Шарли Ебдо“ и магазинчето за кашерна храна, са били движени от „егоистични“ и „ксенофобски“ подбуди срещу Исляма.

Валс отвръща на удара

Първата „измама“, цитирана от Манюел Валс е „желанието да се покаже, че митингът „11 януари“ е представлявал атака срещу една религия, срещу исляма“.

„В никакъв случай! Тази манифестация бе вик, нададен с достойнство, за толерантност и за светско общество – условие за тази толерантност – казва премиерът. – Манифестацията беше и протест срещу джихадизма, който в името на вярата, в името на един лъжовен Ислям, посяга над правовата държава, над демократичните ценности, избива евреи, мюсюлмани и християни. Това беше и отхвърляне на разнородните користни интереси“.

Втората измама се отнася до „дефиницията за свобода на словото“, отбелязва Мануел Валс: „В нашата страна карикатурите винаги са играли съществена роля в изграждането на общественото мнение. Те най-често са, колкото и да не се харесва на Еманюел Тод, на страната на слабите и онеправданите“.

„Третата измама“, според Валс, е че „Еманюел Тод иска да види в 11 януари идеологическа конфискация, извършена от страна на някои висшестоящи социални категории, виновни по своята същност:

„Историкът дори изневерява на своята дисциплина дотолкова, че достига до твърденията за Франция като мракобесна, католическа и Вишистка! Стига нападки! Истината е, че в шествията всеки гражданин е еднакво важен!“.

„Четвъртата измама“ Мануел Валс вижда в „дефиницията, която се дава за левицата“. Тя „отразява модното в момента популистко изкушение, което вижда в елитите група, която фундаментално мрази, глобалистична група, чиято единствена мотивация е да предава народа си“.

„Всъщност, за историка-демограф, превърнал се в пазител на храма, левицата трябва да съществува правилно единствено в конфронтацията, в революционен мит“, иронизира премиерът.

Обезпокоителен цинизъм?

Мануел Валс твърди, че „най-обезпокоителното в тезите на Еманюел Тод е, че те подтикват към един налагащ се цинизъм, към отхвърляне на правилото, към отстъпление на част от интелектуалците, които вече не вярват във Франция“.

„Нашата нация познава тази форма на депресия, подхранвана от редовните интелектуални диагнози… Твърде често напоследък народът ни не съумява да изпита възхищение от себе си. Дългът на отговорните политически мъже е тогава да слязат от арената на идеите, да отговорят, да се противопоставят на двуличието – продължава премиерът. – Бих искал повече гласове да се надигнат, за да защитят страната ни, да осмислят по-добре предизвикателствата, да развеят знамето на оптимизма“.

В навечерието на годишнината от капитулацията на нацистка Германия Манюел Валс отговори на писателя, този път гласно, в ефира на BFM TV:

„Не трябва да се обръща внимание на подобни думи, те позорят автора си“.

„Аз прочетох неговата книга“, призна премиерът и обясни, че отговаря не само на Еманюел Тод, но и на „всички онези, които изпитват форма на омраза към себе си и към Франция“. „Познавам много добре сегашните трудности, но вярвам, че страната ми притежава достатъчен потенциал, за да подготви бъдещето си – каза Валс. – Трябва да сме горди, че сме французи.“

площад "Славейков"