Облаците над настоящия премиер на Македония, Никола Груевски, започнаха да се сгъстяват още след изборите през 2011 г., когато управляващата партия ВМРО–ДПМНЕ започна да губи позиции в Собранието, македонския парламент.

Никола Груевски дойде на власт през 2006 г. след края на един мъчителен мандат на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ, наследниците на бившите комунисти), след който цялото македонско общество, съседните държави, а и европейските партньори, си отдъхнаха с облекчение.

Тридесет и шестгодишният тогава Никола Груевски, от три години лидер на реформаторската ВМРО–ДПМНЕ, в предизборните си обръщения беше намалил до минимум идеологическите и националистически клишета и говореше точно

това, което се очакваше от него – реформи, бъдеще, реформи.

А имаше какво да се реформира. Заради тежкото наследство от бивша Югославия и гражданската война през 2001 г., процесът на раздяла с комунистическото минало и преструктурирането на икономиката в Македония беше застинал в съвсем начален етап. Плахо започнаха да се появяват публикации, поставящи под въпрос наследените от социализма идеологически конструкции – от националната история до междуетническите отношения. Правеха се първи опити за лустрация.

Належащ за решаване беше и спорът за името с Гърция, който допълнително спъваше приобщаването на Македония към цивилизования свят.

С България отношенията бяха сравнително добри, макар и със своите трудни моменти, а политическата система на държавата беше регулирана от Охридския рамков договор, който дефакто превръщаше Македония в етническа федерация на македонци и албанци.  

Предстоеше тежка икономическа реформа, която неминуемо трябваше да бъде съвместена и с присъединителните процеси към ЕС и НАТО.

За съжаление, Груевски не издържа на предизвикателствата и много бързо се плъзна по линията на популизма. Между реформите и рейтинга,

той избра рейтинга и властта на всяка цена.

Властта беше гарантирана чрез предизвикване през 2–3 години на предсрочни парламентарни избори, които не позволиха на опозиционната СДСМ да се съвземе. Постепенно бяха овладяни и по–влиятелните медии, понякога с изключително грозни и скандални сцени, както при разгрома на телевизия А1, а за осигуряване на народната подкрепа започна небивала по размах националистическа кампания със строеж на църкви, паметници и музеи. Започна трескава и скъпа „реставрация“ на минало, което никога не е съществувало.

Колкото пъти Груевски беше на кръстопът, толкова пъти вместо тежките реформи, той залагаше на роднините си и на бившите служители от тайните служби. Неговият първи братовчед – Сашо Миялков, син на загиналия при тайнствени обстоятелства първи министър на вътрешните работи на Република Македония, Йордан Миялков, беше назначен за шеф на контраразузнаването. Смятан за сив кардинал на правителството, братовчедът постепенно концентрира в ръцете си огромна власт, без особено да се ограничава в рамките на демократичните процедури. Плъзнаха слухове за масово подслушване, а вместо прозрачност и отчетност, на обществото бяха демонстрирани показни полицейски акции и масови арести.

Въпреки че миналата година Груевски отново предизвика предсрочни парламентарни избори, които този път съвпаднаха с президентските, и които той отново спечели категорично,

през 2014 г. нищо вече не беше същото.

Столицата е обезобразена от проекта „Скопие 2014“ и центърът е задръстен от огромни кичозни статуи и грозни нови сгради. Голяма част от града е префасонирана в нещо като гротесков мутробарок, с колонади и балюстради, но ефектът е само външен, институциите са все така старите. Непрозрачно са прахосани гигантски за мащаба на държавата пари, а бизнесът е задушен и напълно подчинен на управляващата партия. Медиите, с изключение на няколко вестника и сайта, са напълно опитомени.

През 2015 г. формално рейтингът на Груевски е висок, но напрежението в обществото продължава да се трупа. Споменът за бездарното управление на СДСМ отпреди 2006 г.е избледнял, икономиката едва крета, безработицата е голяма, големи чужди инвестиции така и не се появиха и въпреки че македонците пожертваха почти цялата си свобода за сигурност, сигурност така и не се появи – примерно мащабната криминална драма на петорното убийство в Смилковци в навечерието на Великден 2012 г. до ден днешен не е намерила своето разрешение, а и скорошният инцидент в Куманово като че ли постави повече въпроси, отколкото даде отговори.

Опозиционната

СДСМ реши, че сега е моментът отново да атакува властта.

Младият и енергичен лидер на партията и бивш кмет на Струмица – Зоран Заев, няколко пъти клиент на съда, обвиняван включително и за шпионаж, започна да бълва компромати, най–вероятно осигурени от къртици в нереформираните служби. Въпреки, че Груевски се опита да си купи службите срещу отказ от реформи, сметките му излязоха криви. От там шуртят компромати и записи на телефонни разговори, които сериозно клатят правителството. Всеки следващ запис носи нов скандал и не е ясно къде ще му излезе края.

Изтеклите разговори и последвалите скандали между висши политици не само показаха, че Македония се е превърнала в напълно корумпирана, клиентелистка и авторитарна държава, но и демонстрираха катастрофалното състояние на държавността и в частност на силовите структури, които са политическо оръжие и фабрика за компромати срещу опозицията и медиите, но не са способни да изпълнят основните си функции.  

От там дойде и поводът за масовите протести. Разбра се, че МВР и контраразузнаването са укрили истината за убийството на 21–годишния Мартин Нешковски в изборната нощ на 2011 г.

Сега всичко се връща обратно с лихвите. Всички са недоволни – от средната класа, чиято европейска мечта става все по–далечна и илюзорна (отмяната на европейските визи през 2009 г. имаше само временен ефект), през албанците, които отново смятат, че не получават полагащото им се място в управлението, до много обикновени граждани, които не са доволни от непрекъснатата деградация на сигурността и доходите си.

Антиквизационната политика отблъсна ефективно България и Гърция като партньори, а ЕС си има много по–големи проблеми от това кой ще управлява Македония. Популисти като Сергей Станишев се опитват да паразитират на гърба на македонския протест, Сергей Лавров пък видя в него проамерикански заговор, насочен срещу руските газови интереси.

Бъдещето обаче изобщо не е ясно, бурята тепърва набира скорост, а е загубено твърде много време и не е известно дали и как то може да бъде наваксано.