След продължителни обсъждания, доста противоречиви становища и дори заплаха за синдикални протести социалните партньори все пак постигнаха съгласие за готвената пенсионна реформа. Пакетът с промени в Кодекса за социално осигуряване беше окончателно одобрен от Министерския съвет, а текстовете поеха към Народното събрание, за да се борят за подкрепата на управляващото мнозинство.  

"Нямаме претенции, че пенсионната реформа започва и свършва с нас. Много от големите проблеми обаче са замитани и отлагани във времето. Затова беше много трудно да се намери разумен компромис", коментира след правителственото заседание премиерът Бойко Борисов.

По думите му ГЕРБ със сигурност ще подкрепи промените в пленараната зала и призова същото да направят и останалите политически сили.

Един от новите моменти в пакета с реформи касаят осигурителните вноски за фонд "Пенсии". Занапред се предвижда те да се увеличават с по един пункт през 2017 и 2018 г., а не с общо 4% за период от 12 години, каквито бяха първоначалните планове. Може да се каже, че по тази тема правителството определено прави реверанс към работодателските и синдикални организации, които по време на преговорите бяха категорично против вдигането на социалните осигуровки преди да се запълни дефицитът в Националния осигурителен институт.

"Един процент увеличаване на вноските дава допълнително 300 млн. лева. Получихме обаче уверението на финансовия министър, че събираемостта ще бъде повишавана през тези години, което ще ни позволи да не увеличаваме рязко вноските през следващите години", сподели  очакванията си президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Другата отстъпка, която кабинетът прави, е за работещите в тежки условия. Служителите от първа категория ще се пенсионират на 55 години или с десет години по-рано от редовната възраст, а тези във втора категория – на 60 години или пет години по-рано от редовната възраст. Според първоначалния вариант заетите в първа категория трябваше да се пенсионират 8 години по-рано, а тези от втора – три години по-рано от редовната възраст.

Иначе реформата предвижда плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете. През 2037 г. всички ще излизат в заслужена почивка на 65-годишна възраст, като първите набори, които ще бъдат обхванати от промяната, ще са мъжете, родени през 1964-а, и жените, родени през 1972 година.

В очите на бъдещите пенсионери по-високата възраст изглежда стресиращо, но това, което ги успокоява, е заявката пенсиите да се вдигнат с поне 40-50 на сто през следващите двайсетина години. За целта от 1 януари 2017 г. е запланувано тежестта на всяка година трудов стаж да започне плавно да нараства по швейцарското правило (т.е. индексирано с годишната инфлация - б.а.) докато достигне окончателния си размер от 1,5 на сто. Две години по-късно пък, от януари 2019-а, индивидуалният коефициент при изчисляването на пенсиите ще започне да се формира като средноаритметична величина на всички месечни индивидуални коефициенти. Целта е да се отчитат дори минималните разлики в заплатите, получавани през годините, а крайната сума на пенсията да бъде максимално адекватна.

Предвидена е и възможност хората, на които не им достигат до 12 месеца от необходимата възраст, да се пенсионират по-рано, но с намален доход. Според формулата от пенсията им ще се изваждат по 0,4% за всеки липсващ месец, като сумата се определя пожизнено.

Продължават преговорите за формирането на инвалидните пенсии, както и по втория стълб на пенсионната система.

"Благодаря на премиера, вицепремиера и колегите ни за това,че успяхме в кратък период от време да свършим една работа, която беше изоставена. Не бяха лесни преговорите, имаше компромиси от страна на всички. Много се радвам, че в дух на партньорство успяхме да стигнем дотук", заяви на финала председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

Синдикатите на свой ред призоваха постигнатият с правителството компромисен пакет с реформи да не се превръща в обект на политическа търговия в Народното събрание. За да не бъдат изхвърлени от бъдещия преговорен процес, профсъюзите възнамеряват да инициират индивидуални срещи с политическите партии, които да гарантират интереса на работниците и служителите в държавната администрация и индустрията.