В последните дни лидерът на ДСБ Радан Кънев на няколко пъти заяви, че дори промените в Конституцията да не се осъществят това няма да спре съдебната реформа и тя ще продължи чрез промени в законодателството. Кънев каза това, след като стана ясно, че преговорите с опозицията, без чиито гласове няма как да се промени основния закон, зациклиха.

Фактите обаче са малко по-различни. Нито едно от основните предложения за промени в Конституцията, свързани най-вече с работата на Висшия съдебен съвет (ВСС) няма как да се реализират само чрез промени в закона за съдебната власт. ВСС може да бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска -  но те няма как да вземат самостоятелно кадрови решения без промяна в основния закон. Мандатът на ВСС също е конституционно установен и не може да бъде намален само с промяна в закон. В чл. 130, ал. 4 на конституцията е записано, че мандатът на изборните членове на ВСС е пет години.

Няма как да се реализира и идеята за явно гласуване във ВСС. В чл. 131 на Конституцията се казва, че решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, (за главен пракурор и шефове на върховните съдилища) се приемат с тайно гласуване.

Една от основните цели на промените в Конституцията и на съдебната реформа изобщо е да се отнеме правото на прокурорите да избират съдии. От промените на основния закон става ясно, че ако те станат факт съдиите ще имат превес над прокурорите във ВСС. Както вече бе обявено, Висшият съдебен съвет (ВСС) ще бъде разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Съдийската ще има 13 членове. В нея ще влизат председателите на Върховния административен и Върховния касационен съд, шестима, избрани от общото събрание на съдиите и петима, избрани от парламента. Прокурорската колегия ще е от 12 членове. В нея ще влиза главният прокурор, четирима, избрани от общото събрание на прокурорите, един от общото събрание на следоветелите и 6 избрани от парламента.

Така реално във ВСС ще има шестима съдии, плюс шефовете на върховните съдилища и четирима прокурори, плюс главния прокурор.

От тези текстове става ясно, че управляващите очевидно са заложили в тях и резервен вариант ако промените в Конституцията не минат. Ако съотношението между съдии и прокурори, заложено в промените, се запази и в закона за съдебната власт то представителите на държавното обвинение във ВСС ще са малцинство. И ще имат по-малка роля при избирането на съдиите.

Промяната в Конституцията обаче си остава най-добрия вариант за съдебна реформа. Кънев и реформаторие не би трябвало да се успокояват, че има и други варианти.