Гърция е готова за компромис с кредиторите си, ако те се съгласят да опростят или разсрочат още от дълга ѝ. Това е посланието, с което преговорен екип на крайнолявото правителство в Атина замина вчера за нова фаза на преговорите на техническо ниво в Брюксел.

Германия, която държи относително най-голямата част от гръцкия дълг, едва ли ще се съгласи на нови отсъпки, след опрощаването на значителна част от него по второто споразумене с кредиторите от октомври 2011 година.

При провал на преговорите Гърция няма да получи последния транш от 7,2 милиарда евро от спасителните кредити, които основните ѝ кредитори – Еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) - са замразили от миналия август поради липса на реформи. Без тези пари правителството ѝ не може да плати следващата вноска по дълга от 1,6 милиарда евро към МВФ и още почти 7 милиарда евро през юли и през август.

Това би означавало дефолт – събитие с дълбоки последици както за страната, така и за ЕС. Първата от тях ще бъде, че ЕЦБ няма да може да приема повече гръцки държавни облигации като залог срещу спешната ликвидна помощ, която осигурява за гръцките банки. Гърците масово теглят влоговете си от тях и без това кредитиране правителството ще се види принудено да ограничи достъпа на гражданите до влоговете им, както направи Кипър преди три години. Признаване на неплатежоспособност от гръцката държава може да доведе до връщане към старата национална валута, драхмата, и излизане от Еврозоната.

Сегашната програма за финансова подкрепа срещу спасително кредитиране между Гърция и т.нар. „институции“ (ЕС, ЕЦБ и МВФ) изтича на 30 юни. Идния четвъртък финансовите министри от Еврозоната (Еврогрупата) имат заседание в Люксембург, което се очертава като решително за гръцката криза. На среща в Братислава миналата седмица заместник-министрите на финансите от общата валута за първи път официално разгледаха евентуален гръцки дефолт като възможен сценарий.

Преди заминаването на делегацията от Атина за Брюксел, министър-председателят Алексис Ципрас декларира, че би приел само споразумение, което изважда страната му от досегашния режим на строги икономии. Той допусна компромис за първичния бюджетен излишък (разликата между приходи и разходи преди вноските по дълга), но отхвърли категорично рязане на заплати и пенсии или отстъпки от колективното трудово договаряне, като постави като главно условие облекчаване на дълговото бреме на страната му.

"Правителството търси решение, което ще включва облекчаване на дълга, ниски първични излишъци, никакво рязане на заплати и пенсии, инвестиционен пакет и рестартиране на икономиката“, каза правителственият говорител Гавриил Сакеларидис.

Гръцкият дълг минава 175% от БВП на страната. От него 62% са към държавите в Еврозоната, 11% - към ЕЦБ, 10% - към МВФ и 17% - към частни кредитори. Междувременно ЕЦБ е наляла над 80 милиарда евро в гръцките банки чрез спешната ликвидна помощ, докато гърците масово изнасят парите си в други части на Европа и света.

Изплащането на по-голямата част от гръцкия дълг започва през 2023 година, при това по лихви по-ниски отколкото по дълговете на други държави от Еврозоната. Опрощаването, престрктурирането и разсрочването му обаче са сред главните обещания, с които Ципрас спечели предсрочните избори през януари и той отчаяно се нуждае от някакъв успех в досега безплодните преговори с кредиторите.

"Ако имаме устойчиво решение, независимо колко труден е компромисът, ние ще понесем бремето, защото единственият критерий е излизането от кризата и спасителните програми“, заяви той. Неговото правителство смята, че икономиите задушават растежа и държат страната непрекъснато в състояние на криза. От 2010 година насам освен тях Гърция не е направила почти никакви структурни реформи и приватизации, за да олекоти бремето на публичия си сектор върху бюджета и да направи икономиката си по-конкурентноспособна.

Премиерът предупреди, че ако не получат каквото искат, гърците имат опцията за „голямото не“ в защита на „достойнството на народа и националния ни суверенитет“. „Не“-то, така нареченият "Ден Охи" е исторически символ в новата гръцка история. Той е свързан с отказа на гръцкия диктатор Йоанис Метаксас на 28 октомври 1940 година да предаде мирно страната на окупация след ултиматум от италианския фашистки лидер Бенито Мусолини.  

Миналата седмица МВФ изтегли екипа си от техническата част на преговорите в Брюксел, позовавайки се а оставащи големи различия и липса на напредък.