Известният български пътешественик Мирослав Нанков загина нелепо в събота през нощта при инцидент в Зелениковския манастир край Троян. Мнозина бяха приятелите му, познатите – още повече, хиляди го обичаха заради невероятните пътешествия и приключения, в които участваха заедно. Клуб Z публикува разказа на Петко Симеонов за неговия приятел*.

Смъртта на Миро Нанков предизвика широк отзвук в медиите и социалните мрежи. Веднага възникна група във фейсбук от негови симпатизанти и без агитация за два дни надхвърли 700 души. Това не е случайно - напусна ни забележителен човек.

Той не беше от професиите, които обичайно са на сцената - политици, журналисти, артисти, учени... Не беше и значим бизнесмен, въпреки че имаше своята фирма Adventure Club.

Казваше, че е пътешественик, наричаха го Вожда, но мисля, че от това пак не се разбира с какво всъщност се занимаваше.

Paradise Lake, Кайлаш, Тибет.

Той е роден през 1961 година в Троян. Промените го заварват, когато гони тридесетте. Той е от онези младежи, които придадоха енергия на СДС. Някои от тях бяха негови приятели, други може и да не са го познавали. Само ще ги маркирам - Емил Кошлуков, Стелиян

Стойчев, Гроздан Караджов, Мирослав Севлиевски, Красен Кралев, Петър Корумбашев, Мартина Вачкова, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров, Слави Трифонов, Ивайло Парчев, Асен Кънев, Станка Желева, Тошо Пейков, Генади Маринов...

Все едно, не мога да изброя всички. Те днес са политици, журналисти, бизнесмени, известни артисти, общественици, университетски преподаватели, учени, админстратори...

Те са важни хора, когато мислим за съвременна България и обществото.

Но не само младежите, които се свързаха тогава със СДС, днес основната човешка сила на България е в ръцете на тази генерация.

Те са лицето и двигателят на нашата държава и общество!

Национален парк „Канайма“, Венецуела.

Нелепата смърт на Мирослав Нанков, един невероятен човек, взривно показва на това поколение, че животът не е безкраен и само обществено значимото постижение му придава смисъл. Смисълът, че те е имало за добро.

Миро беше умен, образован, енергичен, неуморен, контактен, организиран, многоезичен... С лекота се справяше с английски, руски, немски, испански, португалски и там каквото си речете.

Беше добър българин! Той обожаваше България. С всяка измината година, Миро видимо растеше с доброта, мъдрост, великодушие, опитност.

Според мен, той не беше "пътешественик". Той не отиваше просто за да види нещо. На повечето места беше ходил многократно. Той водеше хора, за да им показва забележителности. Ако отиваше някъде сам, правеше го, за да провери дали си струва да води някого. Неговата страст беше да разказва, да запознава другите със забележителни, красиви и велики неща.

Той беше един от тези, които отваряха Света за българите. Не с филми, пътеписи и албуми.

Построяваше маршрута, пресмяташе разстояния, валутни курсове, транспортни средства, хотели, ресторанти и започваше работа. Отначало, пък и по-късно, освен че обикаляше човек по човек, убеждаваше, че трябва да видят с очите си някаква забележителност на края на Света, защото още древните са казали – човек се образова с четене и пътешествия, Миро имаше и свой коронен номер - събираше завърналата се от пътешествие група и започваше заразително да разказва за други чудеса по Земята: дърпане на комодски варани за опашката, плуване с китови акули, виждането отблизо на Big Five, петте хищника в субекваториална Африка... От уста на уста тръгваше мълвата, вече идвалите канеха други, тези други искаха да получават неговите "простотии", както той наричаше имейлите си с проекти за бъдещи пътешествия и впечатления от миналите...

Тимбукту, Мали, с представители на народностните групи на догоните (в средата) и туарегите (вдясно).

Миро имаше приятели и делови партньори по цял Свят. Познаваше се с вождове на африкански племена, с шамани, с филипински лечители по безкръвен начин, с водачи на танцови групи в Рио, с будистки монаси в Хималаите, с монасите в Атон. Навсякъде по Света се познаваше с хотелиери, шофьори, гидове, шерпи, сервитьори, продавачи в магазини и по будки, лодкари, гондолиери, митничари... Казваше: "В Антарктида никого не познавам!", но има снимки с пингвини.

Водил е групи в Африка, любимата му Латинска Америка (Наска, джунглите на Амазонка, Патагония, Магелановия проток..., ледници, планини, върхове, пустини, реки, водопади...), Европа - от Исландия до Кавказ, специално място за Балканите, Анадола, Сирия, Ирак, Йемен, още по-любимия му Тибет, Китай, Индия, Югоизточна Азия, Индонезия и островите в Тихия Океан чак до бреговете на Америка...

Знаеше забележителните места, знаеше къде да нахрани своите пътешественици, къде да спят, как и с какво да пътуват от обект до обект. Какво меню е подходящо за български вкус и стомах. Ако някой от групата е на диета - къде и с какво да се храни. Ами ако някой се разболее, къде са лекарите?

Завеждаше групата пред някоя забележителност. "Елате тук. Оттук се вижда най-добре." - или - "Сега чакаме, залеза е страхотен!", - или - "Не по тази пътека, тя е много стръмна.", - или - "Не купувай от тука. Същото, по-евтино, ей там."... Реплики от всекидневието на човек с изключителна памет, познания и чувствителност.

Виетнам.

Само си помислете как се повеждат петнадесетина, че и повече, души от София, за да посетят Великденските острови, Наска или джунглите на Гвиана, платото Рорайма, парка Канайма и пътуване с кану до подножието на водопада Анхел... Самолети, хотели, автобуси, ресторанти... Навсякъде трябва да се пребори - за места по трибуните на карнавала в Рио, места в автобуси или за самолетни билети. Преборва се да получи най-доброто на приемлива цена, като разчита на коректното сътрудничество с местните партньори и на планирането отдалеч - детайл по детайл в различни варианти.

Пламен Русев е написал във фейсбук: "Скъпи Миро, скъпи приятелю, ТИ направи нещо удивително с всички нас. Отвори ни очите за света, показа ни страни от него, които няма как да видим по специализираните телевизионни канали, натопи ни в атмосферата на десетки непознати страни."

Когато беше в България, живееше с подготовка на следващото пътешествие и с трепетите на Света. Някъде си е бушувал ураган. Той се безпокои за приятелите си там. Станало е земетресение в Непал, той тича да събира помощи за пострадалите. В засегнатите селища са "негови" хора. Новините го касаеха лично. Той преживяваше като своя драма унищожаването на останките от древния асирийски град Нимруд и влизането на "Ислямска държава" в Палмира. Войната в Йемен го разтревожи - бойните действия се водеха там, където живееха негови познати.

Пуерто Принсеса, о-в Палаван, Филипините.

Миро водеше групи и тук, у нас. В най-любимата му, прелестната България. Разказваше за история, природа, манастири, хижи, върхове, хора...

Плачеше за българската гора, страдаше за посегателствата към природата ни.

Човек с изключителен размах и мащаб.

Животът не е безкраен, но смисълът, който може да му се придаде с талант и усърдие, далеч надхвърля неговия край.

Стотици, а може би хиляди са участвали във водените от него групи. За тях Светът е станал нещо различно. Той вече е познатото място. С това България на милиметър, на секунда е отишла по-напред.

Дните, месеците, годините и вековете така се движат - секунда след секунда.

----

* Текстът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията.