Електоралната картина през март според последното изследване на "Алфа рисърч":

ГЕРБ леко дърпа нагоре. Разликата с БСП остава около 2 на сто. ДПС е непоклатима на трето място. Сензациите на януари 2014 г. вече не са толкова модерни. Спад при АБВ, застой при "България без цензура".  Няма промяна и при "Реформаторския блок". Очертават се няколко конфликтни точки - ГЕРБ срещу БСП за първото място, партията на Бареков срещу реформаторите за четвъртото, намаляващи шансове на формацията на Георги Първанов за евродепутатско място.

На фона на нарастващо вътрешно и външнополитическо напрежение, два месеца преди евроизборите  политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална картина, твръдят социолозите от "Алфа рисърч". 

Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво, твърдят от "Алфа рисърч".

ГЕРБ води с 2% пред БСП

Вдясно ГЕРБ бележи лек ръст (до 17,5%) и макар с малка преднина,  затвърждава  водещата си  позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.

БСП стабилизира позициите си (15,2%). Няма изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за партията на Георги Първанов намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие.

Съществува обаче пред БСП бомба със закъснител и тя се нарича Крим-Русия. Противоречивите изявления на представители на левицата по щекотливата тема създават напрежения сред част от по-русофилско настроените избиратели на БСП. Възможно е този тип партийни привърженици да си харесат друга политическа сила с прорусофилски позиции. Такива усложливо им се предлагат в националистическия сектор.

"Атака" се заявява като най-големия защитник на политиката на Кремъл в България. Към момента обаче тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3,6% срещу 2% за партията на Волен Сидеров). 

Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март личният рейтинг на Николай Бареков падна с 3 на сто (на 8%),  а електоралната подкрепа за партията му е 5,2%. "България без цензура" обаче остава с влияние в малките населени места. 

ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6,5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера Лютви Местан (от 10% на 7%). За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП. 

Реформаторите остават стабилни

През март Реформаторският блок се стабилизира на 5,1%, като успява да разтвори  електоралната си периферия. Важен щрих към  политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат. Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба  сред избирателите  на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на блока.

Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5,88%, очертава интригите около  изхода от предстоящите евроизбори. 

В класацията на политическите лидери най-напред е Бойко Борисов с 22% доверие, следват Първанов и Станишев с 17 на сто.

Плевнелиев - повече го мразят, отколкото любят

Отдавна вече не е новина, че парламентът и правителството са силно нехаресвани от избирателите. Лошото отношение се запазва на нивата отпреди месец. Одобрението за работата на кабинета остава 19% срещу 55% неодобрение. Всеки четвърти харесва работата на премиера Пламен Орешарски, половината от българите обаче са отрицателно настроени към него.

Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението на хората за работата на председателя на парламента Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.

Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира. 

Президентът Росен Плевнелиев, една много активна политическа фигура през последния месец, получава одобрението на 27%, но критичните оценки нарстват до 37%.

Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров.

Омбудсманът е най-харесван

Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев – 29% одобрение и 27% неодобрение. Дори при еврокомисарката Кристалина Георгиева недоверието е по-голяма от доверието. Докато Пенчев е с активна гражданска позиция, Георгиева е пасивна спрямо вътрешнополитическия живот. Любопитно е, че една институция като омбудсмана, която все пак е по-периферна, се радва на такова висок рейтинг.

Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори, смятат от "Алфа рисърч"

И през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава.

Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството – пенсионерите и жителите на селата.