Помните ли с нещо положително служебния кабинет на Марин Райков от 2013 година?

Има поне две неща, за които заслужава да бъде споменат с добро - опита за пълен одит в енергетиката и най-вече с наредбата за ограничаване на депозитите на държавните фирми в една банка. Ограниченията бяха приети - макар и без да се споменава името на КТБ - въпреки огромна вътрешна съпротива, но успяха да спасят много държавни фирми от фалит, основно в енергетиката.

Без това ограничение само след година, когато КТБ затвори врати, цялата държава можеше да гледа телевизия на свалени акумулатори, като във времената на сериала "Робинята Изаура" през 80-те.

Сега да се опитаме да си спомним с нещо положително и знаково служебния кабинет на Георги Близнашки, който дойде с гръмката фраза, че "протестът е дошъл на власт". Е, няма такова. Всъщност това стана ясно още през втората седмица на управление, когато в неговия кабинет бяха внесени предложения за няколко важни действия, като например спиране на действията по "Южен поток" и разследване на действията на МВР по време на протестите.

Нищо не се случи, окей, или хорошо, както би казал навремето членът на БСП Близнашки, но и да оставим тези предложения настрана, има други неща, които можеха да се направят, ако имаше политическа воля.

Служебното правителство можеше да предприеме спешни действия заедно с Фонда за гарантиране на депозитите за разследване на източването на КТБ. Също с политическа воля ДАНС можеше да започне проверка как е станало възможно човек, уволняван от висок държавен пост за липса на морални качества и съмнения в корупция, да стане шеф на същата агенция на 14 юни 2013 г. Нищо такова не се случи.

Подмяната беше ясна още тогава, но беше толкова огромна, че малко хора я забелязаха. Тези, които я забелязаха, мълчаха излъгани и чакаха да дойдат онези, които докато бяха в опозиция – вътре и извън парламента – обещаваха справедливст и разследване на корупционни схеми.

В същото време опорната точка, че протестът е дошъл на власт, беше разработена и развита от зависимите медии, които вече се подготвяха за новата конфигурация с идване на Бойко Борисов на власт, макар и във все още неясен формат. Половината от тези медии, основно вестниците, вече имаха заведени дела за несъстоятелност в Софийския градски съд за невърнати кредити от фирми на КТБ, така че нуждата от нови спонсори за оцеляване беше повече от ясна.

Демонизирането на протестиращите граждани като кариеристи, жадни за постове, се превърна в основна задача на тези медии. Тя продължава и досега, основно на Гьобелсовия принцип на повторението, с безумното твърдение, че никой от десетките хиляди с гражданска позиция по улиците на София, както и техните роднини до девето коляно, не трябва да заема държавна позиция - дори и да е подходящ за това и дори ако оставя позиция в частния сектор с по-висока заплата с идеята да реформира нещо в държавата.

Всъщност, както посъветва и ректорът на УНСС и надзорник в БНБ Статев - най-добре да емигрират и да не пречат на тези, които знаят как се правят реформи, макар да не им пука кой и как управлява. Под прикрието на протест, дошъл на власт, кабинетът "Близнашки" всъщност изпълни основната си задача - да подготви идването на кабинета "Борисов 2" чрез успокояване и стабилизиране плюс едно-две неудобни действия по вдигане на цени.

"Протест на власт" без поне едно действие за подкрепа на каузата на протеста всъщност се оказа голямата подмяна, извършена в услуга на същите тези отзад, които поръчваха и опорните точки срещу гражданските протести по времето на Орешарски. Ако обаче някой е очаквал, че действия срещу модела КОЙ ще има при идването на новата коалиция ГЕРБ и Реформаторски блок, тук отново го чака изненада от неприятен тип.

Идеята за парламентарна комисия за разследване на "Южен поток" и неясното разпределение на 3.5 млрд. евро бързо отиде в коша, в името на коалиционната стабилност. Орешарски и Чобанов щяха да бъдат разследвани за умишлен фалит на КТБ, но засега в ареста е била само една касиерка. Източването на банката, чийто възход беше при кабинета „Борисов 1”, започва да се разследва едва тези дни през юни 2015 г., по случай едногодишния юбилей от затварянето й, и ще прилича повече на аутопсия, а не на действия за събиране на активи.

Председателят на ДАНС беше сменен с едва ли не офицерски почести, вместо да бъде разследван за всичко, което се е случило с мълчаливото му бездействие за последните две години. Новият председател също мълчи по тези въпроси. Ето как въпросите "Кой назначи Близнашки" и "Кой всъщност управлява в момента" май се оказват с много сходен отговор.

Очевидно е, че Близнашки е само формално назначен от президента Плевнелиев, който от около година не е излизал с ясна позиция по вътрешнополитическа тема и на практика е абдикирал от обществения дебат. Очевидно е обаче и друго - че сегашната управляваща коалиция е само фасада, която не може нито да изпълни собствените си обещания, нито да формулира обща теза по най-важната реформа в държавата - съдебната.

Девет месеца след предаването на властта "героят на деня" Георги Близнашки вече е на вярното си място – съветник на ДПС и начело на противниците на проекта за съдебна реформа с промени в частта за ВСС и прокуратурата (последната - с едва 6% обществена подкрепа). Това обаче е урок не само за протестиращите, а най-вече за участниците в сега случващата се подмяна, наречена "коалиционно управление".

Как ще приключи сегашната „реформаторска коалиция за умерена реформа в рамките на закона и стабилността” при продължаващия натиск отвътре и отвън за реални действия срещу корупцията? Защо Борисов и ГЕРБ мълчат за очевидната нужда от законови промени в съдебната система и в частност в прокуратурата? И кой всъщност управлява в момента? Това, както казва журналистическото клише, предстои да разберем. И проблемът е, че колкото и да е голям медийният комфорт на сегашното управление, наистина ще разберем.