Трябва ли ни военна прокуратура и е ли тя "абсолютно излишна система", която "тормози хората за билетчета"? Темата избухна, след като кариерата на ген. Димитър Шивиков в НАТО на практика бе провалена заради образувано дело за 4-ма военнослужещи, които му правили ремонт. Случаят доведе до реплики от премиера Бойко Борисов, че "бригадата реве", през военния и правосъдния министри (именно негова е тази за билетчетата, б.р.), та до самия Цацаров.

Справка от протокола на ВСС от 5 февруари т.г. показва как са изслушвани двама кандидати за ръководител на Военноокръжна прокуратура (ВОП) Пловдив. Самият Цацаров се обръща към единия с въпроси: "Може ли да ми отговорите кога Военноокръжната прокуратура - не само тази в Пловдив - ще изплува над нивото, което току-що го посочих. ... Като чух отново, че става дума за 150 човека с пътни разходи, ми стана ясно за какво ми говорите.”

Обвинител № 1 нарича „традиционните документни измами и документни престъпления”, с които се занимават подчинените му, „изкуствена активност” и отбелязва, че не това е корупцията в армията.

„Проверки, планове, военни имоти, и прочее, да, добре, но Вие продължавате пак с билетите. Кога смятате, че ще изплувате над това състояние...", пита Цацаров кандидата.

Както Клуб Z вече писа, за цялата 2014 г. пловдивските обвинители в черно са внесли 58 дела. Става ясно, че коефициентът на натовареност на ВОП-Пловдив е спаднал от 1193 пункта през 2013 г. на 225 за първото полугодие на 2014 г. Да не говорим, че там работят и 6 следователи, а от думите на единия кандидат за шеф – полк. Димо Бъчваров, поне половината от разследванията са образувани не след работа на следователите, а на „Военна полиция”. Колко са точно, т.е. – какво са разследвали следователите цяла година, „дори секретарката не можа да ми даде разбивка”, признава прокурорът.

"Използването на чл. 400 (от НПК), който беше въведен 2013 г. - за възлагане на дела с фактическа и правна сложност на следователите, е един текст с много добро приложение, обаче който при ниската активност, която има ВОП Пловдив, също трудно намира приложение. Направих справка само за себе си – за миналата година съм го използвал 3 пъти", казва Бъчваров пред кадровиците на Темида.

Намесва се Сотир Цацаров: Три пъти?!

Димо Бъчваров: 3 пъти.

По-нататък става ясно дори, че единият от трите пъти не е било ясно срещу офицер ли е делото, т.е. - дали проверката изобщо е от компетенцията на следовател, защото имало неясен извършител - "там офицер ли е, войник ли е, няма документи".

За естеството на изработените дела също дава отчет самият Бъчваров, който нарича „тотален спад” работата на ведомството. Той признава, че е работено основно по главата „Общоопасни престъпления” на НК, т.е....  

„... Това са транспортни престъпления, престъпления след управление на МПС след употреба на алкохол, това са престъпленията, които просто животът ни дава да се случват... Защото се случват, защото има такава категория хора, които си карат, удрят се, блъскат се, пият, качват се зад волана и т.н.", пояснява прокурорът.

А за прословутите билетчета отговорът се крие във въпрос на.Юлиана Колева на същото изслушване. Тя признава, че огромният брой дела, които са внесени в съд от обвинителите в черно, са били във връзка с наредба за изплащане на пътни на военните. Ако военният живее до 60 км от поделението, получава допълнително средства, а ако е дори на 62 или 63 км - ядец, не му се полага нищо. Колева нарича самата (отменена вече) наредба криминогенен фактор и определя, че тя "създаваше изключителната възможност на прокуратурата да действа срещу нейната безсмислена разпоредба".

Прокурор Бъчваров чистосърдечно признава, че „сам виждал безсмислието на това”.

„... За да иде от точка “а” до точка “б”, той трябва да извърши някакъв разход.... А никой не пита, че няма такъв автобус, който да тръгне от толкова часа и да пристигне в ето толкова часа. Съответно, за да се получат сумите, те купуваха билети от книжарницата и купуваха щемпели, променяха, чукаха ги с мастило и съвсем формално се осъществяваше един състав на една обикновена измама, да го наречем”, признава какво са разследвали прокурорът.

По-нататък той казва, че магистратите започнали този вид разследвания с известни резерви и че дори не всички от тях мислели, че това е престъпление.

„Но когато се почна и когато съдът почна да ги съди, аз лично съм се чувствал по някой път неловко”, казва полковникът прокурор.

Изводът ли? Ами той е много прост: че независимо колко се сърдят,  хората вътре в самата система са достатъчно наясно със ситуацията с военната натовареност.