Битката между директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и интелектуалци, които се противопоставят на предпочитания от него модел за реставрация на българските старини, често определян като "бутафорен", продължава.  

Близо 50 имена от различни сфери на културата и обществения живот са подписали вече Апела в защита на автентичността на българското културно наследство, иницииран от Форум "Културно наследство". С него се иска да се спрат реставрационните проекти на знакови за българската история и те да минат на обществено обсъждане. Дострояването и най-вече "осъвременяването" на  крепости, дворци, църкви и т.н. е опасно и може да попречи за реалното, за правилното съхраняване на старините, смятат обществениците, които реагират на възстановките в стил "Дисни ленд". От другата страна е Божидар Димитров, според когото хората в цял свят реставрират - "крепостите до зъбер", "църквите до керемида".

"Културното наследство е значимо преди всичко като историческо свидетелство – безценен прозорец към историята. То трябва да бъде съхранено и предадено на бъдещите поколения в цялото богатство на неговата истинност и автентичност.

Ето защо днешната практика върху оригиналните културни ценности да се изграждат измислени крепости, дворци и църкви, „вдигнати до зъбер и до керемида”, предизвиква силно безпокойство. С тази практика България нарушава ратифицирани международни конвенции, документи и харти, които ни приобщават към цивилизования свят.

Каквито и да са мотивите за това – политически, икономически или патриотични, резултатът е загуба на автентичност на българското културно наследство, фалшифициране на миналото, поразяване на оригинала и на духа на мястото. Напълно неприемливо е милиони да бъдат влагани в ново строителство на измислени еднотипни „паметници”, докато в същото време се рушат и загиват множество други уникални автентични свидетелства за историята по нашите земи.

Това посегателство към българската култура трябва да спре. Необходимо е днешната политика за опазване на културното наследство незабавно да бъде преразгледана в духа на демократичен обществен и професионален дебат. Да защитим автентичността на нашите културни ценности!", се казва в текста на апела.

Подписалите го (по азбучен ред) са: проф. Андрей Наков (Франция), Асен Йорданов, Алберта Алкалай, доц. д-р Атанас Щерев, проф. Богдан Богданов, Богдана Карадочева, проф. арх. Бойко Кадинов, проф. Боянка Арнаудова, проф. Велислав Минеков, проф. Владимир Градев, доц. Георги Лозанов, проф. арх. Григор Дойчинов (Австрия), Даниела Доковска, Димитрина Димчева, Доси Досев, проф. Ивайло Знеполски, Ивайло „Нойзи” Цветков, Ивана Джеджева, Копринка Червенкова, проф. д-р Камен Плочев, проф. д-р Коста Костов, Красен Кръстев, Лили Маринкова, арх. Лозан Лозанов, проф. Любомир Халачев, Марио Станчев (Франция), Михаил Белчев, Михаил Билалов, Недялко Йорданов, проф. Нели Огнянова, проф. Огнян Герджиков, проф. Стоян Атанасов, Павел Койчев, Павел Попандов, Петър Анастасов, проф. Румен Аврамов, Румен Леонидов, Стоян Цанев, проф. Тодор Варджиев, арх. Фани Данаджиева-Ханзен (САЩ), Хайгашот Агасян, Христо Буцев, Чавдар Йорданов, арх. Янко Апостолов (САЩ), проф. Юри Стоянов (Великобритания) и др.

Списъкът е отворен за нови присъединяващи се.

Новата ябълка на раздора

На 17 юни започна реставрацията на Голямата базилика в Плиска – първият християнски храм, построен след покръстването на българите от цар Борис І. Първият етап е възстановяването на древен кладенец, който е бил в южната част на храма. Правителството гласува 500 хил. лв., но реставрацията ще струва между 8 и 10 милиона лева.

Безпокойство заради прибързаността и непрозрачността на инициативата за реставрация на Голямата базилика в Плиска, както и археологически паметници във Велики Преслав, хълма Трапезица във Велико Търново и Созопол изразиха тогава от от "Форум "Културно наследство".

"Възникват и основателни опасения за опити да бъде заобиколена утвърдената законова процедура по разглеждане и утвърждаване на проектите, по които ще се работи", смятат те в разпространено становище. 

Всичко това разпали гнева на Божидар Димитров, който в характерния си стил, отговори на обвиненията. В него той отново отправя тежки обвинения към друга институция под егидата на Министерството на културата - Националния институт за недвижимо културно наследство и лични нападки към опонентите на т. нар. бутафорни възстановки. Според него НИНКН си е спечелил прозвището "митницата".  И обяснява защо.

"Защото положително мнение НИНКН дава само срещу подкуп. Подкупът е в различни подсказвани от тях форми. Или кеш под масата определена сума. Или проекта ти го прави архитект от техния кръг – съпруги, съпрузи, братовчеди, приятели. Или за по-крупни проекти – някой от тях става консултант срещу тлъст хонорар. Не бих казал, че това са неизвестни на министерските екипи неща. Знаят се.  А тази корупция може да се спре много лесно. Просто отнема се правото на НИНКН да дава мнения и се оставя да се занимава с наука и регистъра на паметниците", твърди Димитров.

Освен това Божидар Димитров коментира и имената в подписката на Форум "Културно наследство".

"От списъка на подписалите се като организатори на Форума КН не виждам специалисти. С Гого Лозанов и Нели Огнянова мога да обсъждам медийни въпроси, с Недялко Йорданов въпроси на поезията и театъра. Но не и въпроси на културно-историческото наследство", смята директорът на Националния исторически музей.

"Безочието на Божидар Димитров е опасно за нашето културно наследство", репликира днес в "Стандарт" Недялко Йорданов.