Ето какво става след изборния ден. Всяка секционна избирателна комисия брои, попълва протокол и предава всичко нагоре по веригата. Когато избираме президент, депутати или евродепутати, всичко пристига в Районните избирателни комисии (РИК), които се намират в областните центрове. Там специалистите създават базата данни за резултатите. Както пише в Изборния кодекс, „чрез компютърна обработка на протоколите на секционните избирателни комисии в изборния район“. От този момент нататък всичко е в компютъра, както обичат да казват чиновниците.

Когато избираме президент, депутати или евродепутати, процедурата е предвидила последващ контрол. Т.е. сканираните протоколи се използват отново и се създава нова база данни. Ето какво пише в закона:

„В Централната избирателна комисия се извършва повторно въвеждане на данните от протоколите на секционните избирателни комисии. Извършва се компютърно сравняване на данните от протоколите на секционните избирателни комисии и данните от машинното гласуване, въведени в районните избирателни комисии и в Централната избирателна комисия, и се разпечатват различията.“

Когато машината установи разминаване, членове на ЦИК трябва да разгледат случая и да вземат решение. Тази контрола е важна, защото гарантира, че всяко неволно или умишлено въвеждане на грешни данни, ще бъде хванато.

Нещо липсва, нали?

Обърнахте ли внимание, че на два пъти в този текст пише „когато избираме президент, депутати или евродепутати“. На три места в Изборния кодекс – в чл. 301, 346 и 390, този контролен механизъм е описан съответно за трите вида избори.

Тази есен обаче ще гласуваме за кметове и общински съветници и, случайно или не, Изборният кодекс не предвижда такава контрола при тяхното избиране. Създаването на база данни е само едно:

„Чл. 456. Общинската избирателна комисия създава база данни чрез компютърна обработка на протоколите на секционните избирателни комисии в изборния район.“

И толкова. Никъде не се споменава повторно въвеждане и сравняване на резултатите, за да бъдат открити разлики.

Различни ли са тези избори?

Изборите за кметове и общински съвети се администрират от общинските избирателни комисии, които са много повече от районните – 265 срещу 31. Чисто технически обаче това не е било проблем досега и при предишни избори екипи в ЦИК са въвеждали повторно сканирините протоколи, за да бъдат сравнени базите данни.

Поне така предвиждаше старият Изборен кодекс, който бе отменен с публикуването в Държавен вестник на новия на 5 март 2014 година. Т.е. когато кодексът „Манолова“ замени кодекса „Фидосова“.

„Чл. 250, (3) В Централната избирателна комисия се извършва повторно въвеждане на данните от протоколите на секционните избирателни комисии. Извършва се компютърно сравняване на данните от протоколите на секционните избирателни комисии, въведени в общинската избирателна комисия и в Централната избирателна комисия, и се разпечатват различията.“

Мая Манолова бе искрено изненадана, когато научи, че такъв текст не присъства в произведения с най-активното нейно участие Изборен кодекс. Най-вероятно става дума за технически пропуск, който може да бъде поправен още в следващите дни от Народното събрание.

А ако не бъде?

Процесът на въвеждане на данните от протоколите традиционно е съпътстван с грешки, но не е типичното място за „правене на нещо“. Точно наличието на предвидената от закона контрола играе възпиращ ефект. Липсата на такава контрола може само да стимулира някого да се опита „да пробие“ хора или цели екипи, ангажирани с въвеждането на данни протоколи.

Достатъчна причина нещо да последва.