Изследователите откриха, че протеин, наречен таранис може да държи ключа към добрия сън. Повечето от нас се нуждаят от 7-8 часа сън през нощта, за да се чувстват след това бодри и отпочинали. Някои хора обаче се справят с много по-малко часове сън. Различието се дължи на генетично различие. 

Мухите спят горе-долу, колкото малките деца. Мъжките имат нужда от 12 часа, а женските се справят с 10 часа сън. Учените искат да открият кои гени са отговорни за това колко часа спят мухите нощем. Д-р Кюнги Кох и нейният екип от университета „Томас Джефърсън“ разказват за откритията си в сп. Current Biology. Те вземат 3000 мухи и пробват различни генни модификации при тях. Наблюдават как реагират и как това се отразява на съня им, разказва "Тайм".

Така стигат до протеина таранис, който директно влияе върху съня и може да се превърне във важен фактор и при изследванията на съня при хората. Мухи с анормални форми на таранис получават само 25 на сто от съня си, премахването на този ген принуждава мухите да жужат непрекъснато, обрича ги на безсъние.

Учените откриват, че таранис действа с други протеини, за да се получи баланс на съня и събуждането. Обикновено таранис и циклин А си взаимодействат, за да поддържат ниска активността на друг ензим. Този ензим държи мухите будни. Така таранис и циклин А блокират действието на ензима и мухите получават 10-12 часа сън. Когато таранис мутира, той не върши работата си и ензимът кара мухите да останат будни, неспособни да заспят.

В бозайниците има подобен ген, който е възможно да действа по същия начин. Генът по принцип контролира начина, по който се делят клетките. „Все още не знаем дали тези гени играят роля в съня на бозайниците и хората, но се надяваме, че гените, които открихме в мухите ще имат същата роля и при хората и ще ни насочат към разбирането как да постигнем по-добър сън“, казва Кох.