БРЮКСЕЛ—Международната криза около Русия и Украйна изглежда временно излиза от полето на военната окупация и влиза в полето на дипломацията.
Днес стана ясно, че и на него Москва се придържа към досегашния си агресивен курс на ултиматуми и свършени факти.
Руският външен министър Сергей Лавров  поиска Украйна за приеме нова конституция, с която от унитарна да се превърне във федерална държава, която да даде автономия на рускоезичните си региони и да поеме задължението да не влиза в НАТО.
Това той направи часове преди да се срещне в Париж с американския си колега, държавния секретар Джон Кери. За срещата помоли вчера руският президент Владимир Путин в телефонен разговор с американския си колега Барак Обама.
Приемайки преговори, след като анексира Крим, Русия поне отлага следващ кръг санкции от ЕС и САЩ, които могат да я засегнат икономически.
Очевидната й цел е да получи международно признание за промененото статукво в Украйна, което наложи със сила, разрушавайки международните договорености в Европа след Студената война.
Какво прави впечатление в руските предложения?
Те се обръщат към новите власти в Киев, които Москва досега не признаваше и твърдеше, че са дошли на власт с „фашистки“ преврат срещу доскорошното й протеже Виктор Янукович.
Обръщат се с абсурдното за демократичния свят искане да наложат отвън на Украйна държавно устройство и външна политика, които е само нейно суверенно право да избере.

Априори изключват от разговора руско изтегляне от Крим, чиято анексия беше осъдена от почти целия свят и е причина за две серии европейски и американски санкции срещу Русия.
Правят това при подразбираща се заплаха за нова военна намеса – Лавров каза, че засега Русия не възнамерява да нахлува в рускоезичната източна Украйна, но ще продължава да защитава своята диаспора там.
В този смисъл евентуална автономия за електоралната крепост на Янукович около Донецк е само прелюдия към референдум за автономия подобен на Кримския и подобен сценарий на отцепване.
Руската позиция е ново предизвикателство за Запада. Ако той я приеме, ще възнагради Путин със завоеванията му, за да го усмири и да махне поне една криза от главата си. Това няма да се отличава много от усмиряването на Хитлер с присъединяването на Австрия и Чехословакия в навечерието на Втората световна война.
Вчера Кремъл съобщи, че Путин е звънял на Обама с  молба да обсъдят американско предложение за решаване на кризата. Ще е жалко, ако Вашингтон наистина е предложил нещо подобно на сделката на Невил Чембърлейн от Мюнхен 1938 година. Изкушавам да повторя думите на Уинстън Чърчил за нея: „Имахте избор между позора и войната. Избрахте позора и сега ще имате и война“.
Друго, което прави впечатление, е че Европейският съюз, от чиито политики на съседство и Източно партньорство тръгна цялата криза около Украйна, е напълно изключен от преговорите за нейната очевидна подялба.
Изглежда, че след като Путин си осигури контрола над промишления и богат на ресурси украински изток, ЕС ще бъде удостоен с честта да плаща за финансово закъсалия  и потънал в корупция запад. 
Познавачите на ЕС обичат да спорят, докъде стига на изток Европа. Мисля, че този въпрос вече е решен. Тя свършва там, където започва Путин.