По време на борбата за църковна независимост у нас понятието фанариот и било нарицателно за гърчеещ се българин. В последните месеци из милата ни родина отново се навъдиха твърде много фанариоти. Те не се гърчеят, но определено ципрасеят, ако можем да използваме подобен израз.

Доскоро ципрасиотите бяха предимно активни в интернет граждани. Откакто гърците се из"охи"ха на референдума обаче изведнъж ципрасиоти се появиха и в парламентарните партии, при това на най-високо политическо ниво.

Лидерът на АБВ Георги Първанов заяви, че за него е комплимент да го сравняват с премиера на Гърция Алексис Ципрас. Такова сравнение направи вицепремиерът Меглена Кунева.

"Премиерът Ципрас и СИРИЗА защитиха националното достойнство на Гърция. При гърците това е кауза. Всичко, което се е случвало в гръцката история значимо, идва от идеята за националното достойнство. Те го направиха", каза Първанов с известна нотка завист в гласа си, че не е на мястото на Ципрас.

В същото си изявление лидерът на АБВ заяви, че му е било по-лесно да се срещне като президент с Джордж Буш и Владимир Путин, отколкотo сега с лидера на БСП Михаил Миков. В отношението си към СИРИЗА обаче двамата се срещнаха почти светкавично, макар и задочно. Дни преди Първанов да похвали Ципрас, същото стори и Миков.

"Референдумът в съседна Гърция даде пример за цяла Европа за това колко важна може да бъде пряката демокрация за определяне на хода на историческото развитие на една държава.

Станахме свидетели на достатъчно категоричното противопоставяне на един народ на непсраведливостта, която поражда неолибералният модел, който други, финансово по-мощни държави и недържавни образования, опитват да наложат над държавите в региона. Няма как като човек с ляво мислене да не симпатизирам на този процес на противостоене. Той показва, че лявото и демокрацията могат да вървят заедно и от това единодействие посланията могат да станат само по-силни. Той показва, че идеята за солидарността все още може да е по-силна от неолибералния индивидуализъм. Това ми дава надежда за възраждането на социална Европа", каза Миков  в специално извяление.

Когато Ципрас дойде на власт, в БСП и в левицата като цяло бяха във възторг. Мнозина вляво решиха, че именно това е печелившият път и за нашенската левица.

Впоследствие, след като преговорите между Ципрас и ЕС зациклиха, на "Позитано" 20 и на други подобни места срамежливо замълчаха по въпроса. Веднага след успешния за Ципрас референдум обаче и БСП, и АБВ, при това на ниво лидери, отново се опитаха да извлекат някой и друг дивидент от "победата на социализма над неолиберализма" в южната ни съседка.

Така кризата в Гърция за пореден път породи много въпроси за родния политически ландшафт. Очевидно е, че у нас консенсусът, относно цивилизационния ни избор в посока ЕС и НАТО не е чак толкова солиден, колкото изглеждаше доскоро. Очевидно е също така, че всеки повод да се заклейми лошият Запад ще бъде използван максимално от определени среди у нас. Съвпадението във времето между кризата в Гърция и кризата в Украйна се оказа добре дошло за ципрасиотите. Образът на кръвожадния ЕС, който задушава гърците бе съчетан сполучливо с американските танкове, които идват в България, за "да нападат Русия".

Донякъде е успокоително, че поне засега избирателите у нас отреждат на почитателите на Ципрас място в миманса на българската политика.