"Това не е поредната Студена война, в която влизаме", заяви президентът Барак Обама в Брюксел, като представяше следкримския световен ред такъв, какъвто го вижда след консултации с други страни от НАТО. "В края на краищата, за разлика от СССР, Русия не предвожда блок от нации, нито глобална идеология", допълни той.

Президентът Владимир Путин със сигурност ще иска да се различава.  През последните две години в Кремъл бе оформена нова идеология. Тръгнала от контролираната държава телевизия, тя се стабилизира като руска национална идея и движеща сила за новото агресивно международно поведение. Русия се изживява като водач на антизападния свят.

По време на годишното си обръщение за състоянието на федерацията пред парламента през декември Путин очерта своята идеология. Това само по себе си бе новина. За предходните 13 години на власт той се придържаше към прагматичност в своите речи. Тогава изложи визия, която за много руснаци бе забавена много през последния почти четвърт век след разпадането на СССР и остави гигантска дупка там, където много хора намираха идентичността си на граждани.

В речта си през декември Путин заяви,че Русия няма амбицията да бъде суперсила в смисъл да "претендира за регионална или глобална хегемония". "Все пак ние ще се стремим да бъдем лидери", каза той. Като обясни новата идентичност на Русия в отношението към Запада и нейните претенции за лидерство, той заяви:

"Това е нещо напълно обяснимо за Русия с нейната велика история и култура, с вековния й опит, но не от т. нар. толерантност - безполова и безплодна, а реално -  от нейния съвместен и органичен живот на различни народи в рамките на единна държава." Путин доближи Русия до съществуване чрез противопоставяне на западния модел. Той посочи "така наречената толерантност", която е основна черта на западната цивилизация не като нещо друго, а като пропадане в неморалността.

Вероятно президентът имаше предвид и хомосексуалността, поради която толерантността е описана като "безполова и безплодна".

"Днес много страни преразглеждат своите морални ценности и етични норми, заличават етническите си традиции и различията между хората и културите", продължи той. "Обществото вече е принудено не само да признава правото на всекиго на свобода на съзнанието, политическите възгледи и личен живот, но също така и да приеме без възражения еднаквостта на доброто и злото. Това, изглежда, са странни концепции, на които се противопоставяме категорично."

Време е да бъде оказана съпротива на тази толерантност и разнообразие, бликащи от Запада, натърти накрая той. "Знаем, че по света има все повече и повече хора, които подкрепят нашата позиция в защита на традиционните ценности", допълни Путин. Ролята на Русия е "да попречи на движението назад и надолу, към хаотичната тъмнина и връщането на примитивната държава."

Накратко, Путин се опитва да спаси света от Запада. Той започна с Крим. Когато казва, че брани етническите руснаци в Украйна, той има предвид защитата им от много ужасни неща, идващи от Запада. Няколко дни след декемврийската му реч Алексей Пушков - шефът на Комисията по външни отношения в Думата, определи тази заплаха в парламентарната зала:

"Съветниците на ЕС практически във всяко министерство контролират финансовия поток и националните програми, както и задълбочаването на гей културата, която се превърна в официална политика на ЕС."

Три месеца по-късно точно по този начин руснаците виждат събитията в Украйна - Западът я превзема в буквалния смисъл на думата и само руските войски могат да застанат между нищо неподозиращите граждани на славянската страна и хомосексуалистите, тръгнали натам от Брюксел.

Русия не води блок от държави в новия си кръстоносен антизападен поход - поне засега. Но тя със сигурност не е сама в тежненията си по "традиционните ценности". Русия гради неформален блок на "традиционните ценности" в ООН, където Комисията по човешките права прие през последните три години редица предложени от Русия резолюции, противопоставящи се на правата на гейовете. Съюзниците на Москва в приемането на тези резолюции не включват само постсъветските съседи, но също така Китай, Еквадор, Малайзия и още над десетина други държави.

Антигейският дневен ред може да изглежда като основа за създаване на войнстващ международен съюз от държави, но той има и голям обединяващ потенциал, когато е поставен в рамките на по-голяма антизападна насоченост.

Тази мисия, а не просто желанието да бъде отхапано парче от съседната страна, е движещата сила зад новата война на Путин. Тя е и причината подкрепата за Русия да бъде толкова силна. Те се надяват, че тази война ще направи Русия не само по-голяма, но ще й върне величието.

Авторката е американска журналистка от руски произход, била е редактор на "Свободна Европа" в Москва.  Автор е на книгата "Човекът без лице – невероятното издигане на Владимир Путин". Статията й е публикувана във в. "Вашингтон пост". Заглавието е на Клуб Z.