От месец март Националният филмов център е с нов и.д. директор – Павел Васев, кинорежисьор, председател на Съюза на филмовите дейци до 2000 г., бивш зам.-министър на културата, работил в последните години като директор на Народния театър. Пенсионира се на поста в края на 2014 г., след което стана съветник на министъра на културата и впоследствие – директор временно на НФЦ, станал нарицателно за скандали от всякакво естество. Васев се зае да реформира системата, започна с ремонт на Закона за филмовата индустрия. Междувременно го застигна поредният опит за блокаж на държавната филмова субсидия. 

Затова пред "Площад Славейков" той разказва как се справя с „армагана“ в българското кино – младата продуцентка Росица Караджова, която оспорва заповедта му след последната сесия за държавна помощ за игрално кино.

– Блокирана ли е последната сесия на Националния филмов център, г-н Васев?

– Не е блокирана. След обявяването на резултатите от майската сесия за игрално кино – отново от фирма „Армаган“, внесоха четири жалби в Административния съд. Магистратите излязоха с решение, че жалбите са недопустими, няма правен интерес да ги придвижат, защото проектът на продуцентска фирма „Армаган“ не е класиран дори в рамките на тези 70%, които са задължително условие за включване в списъка на възможните, потенциалните потребители на държавна помощ. В момента „Армаган“ обжалва на по-висока инстанция - пред Върховния административен съд. Той обаче вече се е произнесъл по идентични жалби на тази фирма от миналата година – всички те паднаха в съда. И моята прогноза е, че ВАС ще потвърди решенията на Административния съд. Още повече, че отпадна и жалбата за незабавно изпълнение на заповедите за държавна помощ.

– Заради оспорването в съда колко време ще трае забавянето на снимките на четирите филма, спечелили субсидия?

– Няма да има забавяне. След като излезе решението на Художествената комисия, предстои окончателното формиране на бюджета, защото това е първата стъпка по събирането на средствата. Следващата стъпка са намиране на други контрагенти – някои продуценти участват на сесии на „Евроимаж“, а те траят най-малко една година, други участват на сесии на сродни организации в Румъния, Сърбия, Хърватия, Франция, Германия, в различни фондове и фондации, в конкурс на БНТ. Нашата помощ се движи между 50 и 80% от бюджетите на спечелилите филми.

Единият от елементите в жалбата на „Армаган“ е защо за всеки филмов проект е издадена отделна заповед. Те, според мен, са направени перфектно от гледна точка на Административния кодекс – по тази причина тяхното обжалване е безсмислено и обречено на провал. За всяко едно отделно дело на нашия защитник се полага съответното възнаграждение. И ако фирмата загуби, ще трябва да плаща четири различни възнаграждения за нашите юристи.

– Как си обяснявате появата на този „армаган“ в българското кино, този порив да се оспорва всяко решение на НФЦ?

– Първо трябва да кажа, че това е право, защитено от закона, и никакви коментари не могат да го оборят. Всеки участник в този процес на явяване на конкурс може да оспорва всяко решение на администрацията на Националния филмов център. А дали зад това се крие някаква друга тенденция…, трудно ми е да кажа. Но считам, че всички кинематографисти добре знаят недъзите – както на Закона за филмовата индустрия, така и на устройствения правилник на НФЦ, по който работим. И за мен голяма въпросителна е защо от 2008 г. досега това не е коригирано.

– Вие какво правите в тази посока?

– Заедно с Националния съвет за кино сме подготвили вариант за промени в Закона за филмовата индустрия и за нов устройствен правилник. Един от най-важните пунктове в тези корекции е да се определят задълженията на изборните художествени комисии за всеки един от жанровете кино. Там не може да има двусмислия – един вид ние ще определим 12, 15, 20 филма, а някой друг ще каже кои точно ще получат държавна помощ.

Вторият момент е свързан с действията на Финансовата комисия. Във всички дела, които са заведени срещу Националния филмов център, в решенията на различни състави на съдилищата, е записано, че устройственият правилник е в противоречие със Закона за филмовата индустрия. Много е възможно през есента Върховният административен съд да отмени устройствения правилник, което значи блокиране на дейността на НФЦ. По тази причина ние готвим нов правилник.

Финансовата комисия е носител на конфликт. Художествените комисии, които са изборни, вземат решения от художествено естество, а Финансовата комисия, която също е изборен орган и също представлява творческите и продуцентските асоциации, не може да разпределя самостоятелно и да повтаря избора на художествените комисии, защото държавната помощ се отпуска от държавата. А в случая държавата – в лицето на НФЦ – въобще не участва в този процес. Тя е само един регистратор, трансмисия. Съществената промяна, която искаме да въведем, се състои в следното – преговорите между продуцентите и НФЦ за размера на държавната субсидия трябва да се водят със самата агенция, с нейните експерти. А Финансовата комисия предлагаме да се превърне във финансов арбитраж.

Защо? Сядам с един продуцент да обсъдя неговия бюджет. Той предлага примерно 9 млн. лв., аз – 8. Когато не намерим общ език, продуцентите трябва да имат възможност преди да се отиде на съд, казусът да влезе в арбитражна комисия и тя да намери балансирано решение.

Ние не отстраняваме възможността за съдебен спор. Само даваме един междинен етап, което е световна практика. Никъде в закона не е предвидено НФЦ да обсъжда с продуцентите параметрите на един филмов проект, как да бъде гарантирана неговата състоятелност.

Има и още нещо. Всички членове на Националния съвет за кино смятат, че има нужда от рестрикция на Закона, от въвеждане на контролни механизми. В момента това е твърде изчистено – приема се един-единствен отчет от експерт-счетоводител и край, точка по въпроса.

– Оказва се, че онзи, който е получил държавна субсидия за филм, но не го е заснел по някаква причина, не се налага да връща парите!

– Не само. Знаете ли, че Техническата комисия на НФЦ не се е събирала от 2008 г.? Тя приема изображението на филма, звука и всички негови технически параметри. Техническата комисия работи в интерес на зрителя, тя трябва да отговаря за това постигнати ли са стандартите, с които зрителят трябва да бъде защитен.

– Ето защо звукът в новото българско кино е толкова лош, много зрители се оплакват, че не разбират нищо от говора на актьорите…

– Тази комисия не е работила от 7 години, поради което практически тези филми са с незатворен производствен процес. Редица от тях неслучайно не се появяват на екран. Разпространителите не ги искат – не отговарят на технически параметри, просто е. В НФЦ съм от 15 март и в началото на месец май тази комисия заработи. Занапред ще трябва да се спазват всички технически параметри.

– Каква санкция според корекциите на закона грози продуцент, взел пари за филм и не го е заснел?

– По закон ясно е написано какво става със злоупотребата с държавни средства – министърът на културата издава наказателно постановление за нарушителите.

– Издавано ли е досега такова постановление за някого?

– Не, нямало е и ще обясня защо. Подготвили сме списък с нередовните контрагенти на НФЦ – на всички, които са в някакво просрочие или са нередовни, са им изпратени предизвестия. На някои са пратени и нотариални покани. Освен това съм поискал от министъра на културата да посочи кое лице ще подписва занапред наказателните постановления. А те могат до 3 години да прекратят достъпа на съответния продуцент въобще до конкурси, до дейността на НФЦ. Давност няма. При неизпълнение на съответните договори ще се завеждат дела.

– Колко души са в този списък, ако не е тайна?

– Закачен е отвън на таблото, може да го видите, това е публичен списък. В НФЦ няма и ред, който да не бъде публикуван. Освен това за тези неща съм информирал Националния съвет за кино, Министерството на културата, водим непрекъснато преписки.

Тук има един елемент, с който трябва да сме наясно – Националният филмов център не е ревизор, не е и съдник. Той е само функция на държавата. Тези неща се пренасят в съда, към ревизорите – тогава, когато се намери такъв аргумент. Откакто аз съм тук, имаме пет или шест филми, на които се извършва ревизия. Има и дела, които са заведени.

– Срещу кого?

– Срещу нас от „Камера“. НФЦ не може да се произнася за това кой е крив, кой – прав. Ние казваме кой не спазва сключените с нас договори. На „Камера“ първо сме изпратили писма. Второ – обявили сме в списъка техни проекти, на които не даваме ход, защото има такъв член в закона. Ние за всяко плащане искаме сведение от НАП. В закона е записано – „просрочие спрямо НФЦ или държавата“. НАП ни дава сведение за всяка фирма и преди всеки транш ние получаваме справка от тях.

– Димитър Митовски може ли да снима филми с държавна субсидия, при положение че дължи 6 милиона на „Булбанк“?

– Той не снима нищо към нас. А „Булбанк“ е частна организация. Ако е изплатил всичко към Националната агенция по приходите, ако е редовен спрямо Националния филмов център, може да получава средства.

– Г-н Васев, вие вероятно сте наясно с факта, разкрит и от „Площад Славейков“, че „Камера“ дължи  хонорари на много актьори, оператори, режисьори, асистенти… за сериалите „Революция Z“ и „Фамилията“?

– Бил съм на среща с ръководството на БНТ. И Вяра Анкова, както и юристката на БНТ, казаха, че при тях не е постъпило дори едно писмо от който и да било за това, че по сериали, свързани с „Камера“, има неизплатени хонорари. При тях имало отчети, депозирани от страна на „Камера“, в които пише, че всичко е изплатено.

Впрочем, Димитър Гочев заведе четири дела в Административния съд – оспорва моите заповеди, с които съм спрял субсидиите за четири техни филмови проекта.

– С какъв мотив сте спрели субсидиите им?

– Заради неизпълнени договори на проектите „Червено злато“, „Люси“, „Салтомортале“ и „Бодливото свинче“. След като минат на Художествена комисия и на Финансовата комисия, за да тръгнат да работят филмовите проекти и да започнат да получават държавна помощ, трябва да се сключат договори. В тези договори има срокове, задължения на едната страна, задължения на другата страна, предаване на филма и прочие. За тези четири филма всички срокове и договори са отдавна просрочени. И няма никакво изпълнение от страна на „Камера“ ООД. При мен дойде Митовски, разговаряхме. Обясних му какво може да се направи за всеки един филм поотделно.

Първото нещо, с което се заеха, беше „Люси“. Задачата беше филмът да бъде прехвърлен на друг продуцент. Те трябваше да ни дадат отчет за средствата, които са изразходвали от НФЦ дотук. А и продуцентът, който те предлагат да поеме филма по-нататък, трябва да се съгласи с тези разходи, да направим двустранен или тристранен договор, договорът с „Камера“ да се прекрати и да се сключи нов, за да тръгне по-нататък завършването на филма. Отчетът, който донесоха обаче, беше без заверка от експерт-счетоводител. И ние не го приехме. Поради което положението остана висящо и едно след друго нещата ще отидат изискване на дължимите суми.

– В какъв размер са сумите, които искате да ви върнат?

– За всеки филм е различно. Най-голяма е сумата за „Люси“ – 502 хиляди лева.

– И ще им ги поискате?

– Задължително, как…

– Каква е процедурата, ако не ги дадат?

– Какво значи "ако не ги дадат"? Завеждаме дело. Съдебната система, ако прецени, че сме прави, трябва да издаде решение в полза на НФЦ – следва формула за събирането на тези средства.

– Кои други продуценти трябва да връщат пари на НФЦ?

– Общият размер на дължимите суми е 1 515 000 лв. „Камера“ дължи 902 хил. лв. Някъде около 35 филмови продукции са с нередовни документи. На останалите продуценти също са пратени съответните писма. Примерно има два филма на Евгений Михайлов, които на всичкото отгоре са готови, показвани са, но не са отчетени. Има и ред други… Но няма норма в Закона и правилника – освен с това наказателно постановление. Именно това трябва да се развие в Закона и в устройствения правилник.

– Г-н Васев, да минем в една друга област, в която сте специалист – театъра. Как ще коментирате начина, по който Министерството на културата реши да излезе от кризата в сценичните изкуства?

– Първо, знаете ли какъв е генезисът на кризата? Ще припомня. През 2013 г., когато започна да се съставя бюджетът за 2014 г., група театрални директори поискахме среща с тогавашния министър Петър Стоянович. Пред него заявихме, че проектобюджетът за 2014 г. е по-малък с 11 милиона лева и това са същите онези 11 милиона лева, които бяха извоювани за сферата на сценичните изкуства.

– Същите пари, чиято липса вече втора година предизвиква сътресения в сценичните изкуства?

– Не мога да кажа точно каква беше причината за кризата във втората половина на 2013 г., тъй като средства имаше, но разплащането им се забави с три месеца. Ние практически получихме парите за 2013 г. на 19 декември, но трябваше до 22 декември всичките да ги изхарчим, иначе парите трябваше да се върнат обратно в републиканския бюджет.

По-големият проблем на 2013 г. беше с практическото намаляване на средствата за сценични изкуства с тези 11 млн. лв. за 2014 г. Сега това се повтаря. От 2014 г. проблемът се пренесе в 2015-а. В момента, в който станаха промените в Закона за закрила на културата, повишеният брой на зрителите в опери, театри, оперети и прочие изискваше едно по-високо заплащане. То липсваше през 2014 г., липсва и в момента.

И сега връщането към едни стари принципи, към едни стари мерки и теглилки, води до задаването на редица неудобни въпроси. Макар че моята теза е проста – след като може един театър, след като могат пет театъра, след като могат две опери, след като могат три оркестъра, каква е причината другите да не могат?

– Някои мениджъри в сценичните изкуства явно не се справят…

– Сложно е, когато директорите са артисти – защото гледат да играят. Когато пък са режисьори – гледат да поставят. Там, където има режисьори директори – пребройте им постановките, да видите, че половината от репертоара е техният персонален репертоар. Така това стават частни театри на съответните директори, но на държавна издръжка.

"Площад Славейков" (със съкращения)