На новооткритата планета Кеплер 452б е възможно да има цивилизация по-развита от нашата, това заяви в интервю за Клуб Z  доц. Алексей Стоев, който е астроном от Института за космически изследвания на БАН. Ако там е имало живот и цивилизация, подобна на човешката, то тя не би допуснала да изчезне, прилагайки методите на тераформатирането и астроинженерството, категоричен е ученият. Според него човечеството тепърва започва проучванията си в търсене на нов дом.

"Това неминуемо ще ни се наложи, тъй като нашето слънце вече е прехвърлило половината от живота си и след около 5 милиарда години ще се превърне в "бяло джудже", казва астрономът. 

Според него откритието на НАСА, че на 1500 светлинни години от Земята се намира планета, която по размери, структура и разстояние от своето слънце е много сходна на нашата, е историческо.

Телескопът Кеплер, който откри планетата Кеплер 452б.

Наистина ли не сме сами? Обявеното от американската космическа агенция наистина разпалва въображението и събужда надежди, които през последните години и дори десетилетия бяха леко позабравени. От полета на Юрий Гарарин вече са минали 54 години, а от стъпването на Нийл Армстронг на Луната - 46 години.

Правим ли следващата голяма крачка в сферата на космическите изследвания? За разяснения по тези въпроси Клуб Z потърси мнението на доц. Алексей Стоев.

Ето разговора ни с него:

- Наистина ли откриването на планетата Кеплер 452б е историческо?

- Ами, да. То е историческо дотолкова, доколкото ние търсим планета, която е подобна на Земята с цел там евентуално да има живот, биологична основа подобна на тази на нашата планета. Космическата самота не е добра за човечеството и е хубаво все пак да знаем, че има друг живот извън рамките на Слънчевата система. Защото вече знаем с много висока степен на сигурност, че съставът на планетите в Слънчевата система е твърде неподходящ за живот извън Земята. Така че откритието наистина е историческо. Тази планета е с много сходни параметри с нашата - размери, маса и химически състав. Затова е епохално.

Извън Слънчевата система откритите планети вече са повече от 2000. Някои са гиганти като Юпитер. Други са джуджета. Но в крайна сметка нас ни интересуват не само планетните системи като такива, тоест те подсказват, че подобно устройство на планетните системи има не само в нашата, но и в другите галактики. Досега ние откриваме планети само в нашата галактика и не сме се научили да го правим в другите галактики. В крайна сметка основната цел на астрономите е да се търси планета подобна на Земята и евентуално със сходен химически състав на атмосферата. Да се търсят реакциите на атмосферата на тази планета на евентуалното присъствие там на живи същества, дори и те да са на микроорганизмено равнище. Химическият състав на нашата атмосфера не е случаен. Той е плод на наличието на зелени растения и съответно те са преформатирали, така да се каже, химическия състав на атмосферата така че там да има кислород. 

Земя 2.0

- В съобщенията от НАСА имаше такова допускане - че е твърде възможно на Кеплер 452б наистина да протичат фотосинтетични процеси.

- Именно. Затова е интересно и затова е епохално откритието. Сега това е една теза, но ако успеем наистина да го докажем - нямаме толкова точно химическия състав на атмосферата, нашите методи за определяне на спектралния състав на газовете в атмосферата на такива планети, все още не са достатъчно добро разрешение, така че това не е все още 100 процента доказано. Има какво още да се работи по тази планета, но аз се надявам след като са я локализирали, те много бързо да успеят да открият пълния химически спектър на веществата там и да разберат какви са количествените съотношения между газовете. Наличието на кислород в голяма концентрация наистина би било белег за фотосинтеза. 

- Казвате бързо, какво означава бързо на езика на астрономите?

- В рамките на месец-месец и половина всичко това ще бъде уточнено. Сравнително бързи са сега процесите. Това е само така да се каже първосигнално откриване на планетата с нейните параметри и орбита. Защото освен всичко друго тя трябва да се намира и в т. нар. "зона на живот". Ако тя е много далеч от централната звезда, то там няма да има наличие на течна вода, защото всичко ще бъде в лед. Ако е много близко, то водата ще е във вид на пара, а наличието й в течна форма също като кислорода е белег за наличие на живот, подобен на нашия. Това е много важно. Така че предстои работа по установяването на астродинамичните параметри на планетата. След това вече влизат спектралните уточнявания. Това са много тънки експерименти, което също изисва време, което обаче не е чак толкова много. Хората, които се занимават с небесна механика, ще изчислят орбитата. Но и това ще стане в рамките на 10-15 дни.

Земята и Кеплер 452б.

- И какво излиза - след два месеца ще знаем с далеч по-голяма вероятност дали на Кеплер 452б има живот!

- Да. При положение, че се уточни точно количеството кислород на планетата и съотношението му спрямо азота и другите газове в атмосферата, това ще е може би едно от най-големите доказателства за наличието поне на зелени растения. Животът може да бъде в различна степен развит там, но наличието на зелени растения е в основана на живота, защото те реформират планетата, превръщат я в подобна на Земята и това първо се търси, освен данните за маса, орбита и съответно движението на планетата в зоната на живот. Последващите изследвания не са лесни, макар космическият телескоп да е в орбита и атмосферата да не му пречи, той в същото време е ограничен от теглото и фотометричните и спектралните му уреди не са толкова съвършени като тези при наземните телескопи. Предстои да разберем дали това е планета с вероятно наличие на живот или еднозначно ще определим има ли живот там.

- Доста масово и изведнъж бе възприето определението Земя 2.0.

- Прикачват се различни епитети, но това наистина е изключителна рядкост. Вече казах, от повече от 2000 извънслънчеви планети, които са намерени досега, нито една нямаше такова съотношение на кислорода. Наистина тази е много сходна със Земята и затова надеждата е толкова голяма. Нас това, което живо ни интересува, са физиката и химията на планетата и наличието на някакъв живот дори на микроорганизмено или растително ниво. Това е предпоставка за еволюция там.

- Беше обявено, че тази планета е с около милиард и половина години по-стара от Земята. Възможно ли е тя да ни даде отговор за бъдещото развитие на нашата планета?

- Има и такива тези. Появиха се допускания, че там вече животът е минал и че всъщност това е "Земя-постфактум". Това е по-скоро виждане на астроскептиците. При наличие на живи същества, подобни на хората, които успяват да преодолеят естествения свят и да почнат да го преформатират както те искат, вероятно такъв живот не може да затихне и да остане само отглас от него. На определен етап от развитие на такава цивилизация, тя започва да прави астроинженерство, тоест тя започва да променя самата планета. Променя близките околности на планетата и в по-напреднала фаза тя започва да преформатира цялото пространство в слънчевата си система, дори и самата звезда.

- Правилно ли ви разбирам, че ако на Кеплер 452б някога е имало живот, то той едва ли се е загубил днес?

- Да. Ако е имало цивилизация подобна на земната, особено при по-стара планета би трябвало да е по-развита, защото най-малкото еволюцията работи по такъв режим, не виждам как би могла да изчезне само заради промяна на химическия състав в атмосферата. Тя би излязла в космическото пространство и би започнала да прави астроинженерство, което е белег за изключително висока степен на цивилизованост. На нас, земляните, това ни предстои. Ние още не сме направили и първата стъпка. Опитваме се само да моделираме всичкото това нещо като строим станции като Международната космическа станция. Но астроинженерството предполага много по-развита система в орбита.

- Говорите за изкуствено програмиране на самата атмосфера, така ли?

- Да, ние вече имаме такива планове за Марс, тъй като там атмосферата не е много добра за дишане и трябва евентуалната бъдеща колония да живее със скафандри. Един от плановете на астроинженерите е да направят "тераформатиране" на Марс, тоест да направят такова кислородно съдържание в атмосферата, че там да може да се диша свободно. Съответно чак тогава планетата ще може да бъде колонизирана. Разбира се има и други проблеми за решаване, които са свързани с високата радиация по време на полета и там на Марс и ред други работи, но атмосферата е основен проблем за колонизирането на планетите.

Така или иначе нашата цивилизация, макар че това стои далеч в бъдещето, ще трябва да търси някаква сродна планетна система с много по-нова звезда, защото нашето слънце не е вечно. Звездите от този вид живеят някъде около 10-11 милиарда години. Нашето слънце вече е на възраст пет и половина милиарда години, тоест минали сме средата от жизнения му път и при него има "смърт", макар и в кавички. Така че тази звезда, която наричаме слънце, ще бъде подложена на редица еволюционни промени и ще се превърне в "бяло джудже". 

- Няма ли да стане "червен гигант"?

- "Червеният гигант" е само фаза по пътя на "бялото джудже".  Така или иначе още когато слънцето се превърне в "червен гигант", то ще погълне всички планети до орбитата на Юпитер и ще издуха атмосферите на всички планети, тоест в орбитата около "бялото джудже" ще останат само най-далечните планети и то само каменни без газове. Така че на нас ни предстои да търсим нов дом. Разбира се до този момент остават близо 5 милиарда години, имаме време, но първите стъпки трябва да бъдат предприети.

Разбирате ли, когато една цивилизация като нашата достигне до такива възможности, тя не може да бъде унищожена как да е. Трябва да се случи някаква много специална космическа катастрофа, която да унищожи цялата Слънчева система. Такова нещо в момента нито се наблюдава някъде в галактиката, нито в света, който познаваме. Така че нас ни чака добро бъдеще, ако, разбира се, ние сами не направим нещо със себе си. Космическата експанзия на човечеството обаче е сигурна. Просто без нея  ще си останем около своята звезда и един ден ще загинем, а това е недопустимо.