Той носи в гените си актьорското призвание и израства като артист в епоха – 70-те години на миналия век, когато Холивуд се подчинява повече на творчеството, отколкото на бокс-офиса. Затова с изненада виждаме Майкъл Дъглас в новия фентъзи филм на „Марвел“ „Ант-мен”. Влиза в ролята на учен, отдаден на призванието си да спаси света, редом със супергерой, способен да се смали стотици пъти и да контролира армия от мравки.

Въпросът „Защо“ му бе зададен от Марио Анцуони от „Ройтерс“. А отговорът гласи:

„Точно защото никога не съм правил подобно нещо. За първи път снимам блокбъстър със специални ефекти и толкова висок бюджет. Това буквално е свят, различен от независимото и дълбоко психологично кино, което обикновено правя. Много се забавлявах, все едно бях на цирк.“

Синът му Дилан, който е тийнейджър, има много общо с решението на Майкъл Дъглас да приеме ролята. Дилън бил като негов импресарио, не преставал да му говори: „Татко, ти не разбираш, този филм ще те разкрие пред нова непозната публика, а тя е огромна.“ Така баща му най-сетне направил филм и за неговото поколение.

Според актьора киното на супергероите в последно време е изключително популярно поради заплахи като тези на Ислямска държава:

„Днес отново става много актуално разделението между добри и лоши. По времето на баща ми, с всичките филми с Джон Уейн и онези за Втората световна война, разделението също беше много силно изразено, докато моята кариера изцяло премина в доста по-комплексни и многопластови морални времена, отколкото дилемите в Ант-Мен.“

Майкъл Дъглас твърди, че днешният Холивуд е като цирк, без намерението да му нанесе обида, но това не го радва, не е неговото кино. Холивуд винаги е бил основан на надпреварата между изкуство и печалби, и е очевидно, че днес печалбите побеждават, обяснява актьорът:

„Съжалявам за 70-те и 80-те години, когато студията бяха независими и не бяха както днес малка част в един гигантски конгломерат. Не се учудва, че Netflixи HBO се обособиха като големия избор на независимите кинорежисьори.“

Независимото днес не е мъртво, твърди Дъглас – но е тежко ранено:

„Много от филмите, в които участвах напоследък, бяха ощетени. Никой не се погрижи за рекламата им. Но трябва да сме реалисти. Да правиш кино е твърде скъпо начинание и онези, които инвестират пари, не искат да поемат рискове. Да промотираш филм за 200 милиона долара изисква същото усилие като да промотираш филм за 20 милиона, а онзи за 200-те милиона със сигурност ще донесе повече пари. Животът на един филм в афиша е твърде кратък: ако той не донесе много пари в края на първата седмица, значи е провален, защото следващата седмица ще се появят пет или шест нови заглавия, които ще го изместят. Жалко е, но е така.“

Майкъл Дъглас признава, че актьорската професия, поне в Щатите, е в криза. Защото младите му колеги се стремят повече към славата, отколкото към усъвършенстване на актьорското си майсторство. Голяма роля в това отношение играе натискът, който упражняват социалните мрежи, твърди Дъглас. Затова и не се учудва, че най-добрите артисти днес са британците.

„Обожавам хубавите роли, но напоследък все по-рядко се срещат такива – продължава Дъглас. – За сравнение мога да кажа, че в кариерата ми има много повече хубави филми, отколкото хубави роли. Предпочитам хубав филм пред хубава роля в лош филм.“

Актьорът твърди, че не се е родил актьор, въпреки че родителите му са актьори. Дори след като се посветил на тази професия, в продължение на години изпитвал паническа сценична треска. В началото на кариерата му някой му казал, че камерата винаги усеща дали лъжеш, което го изплашило. Един ден обаче разбрал, че да лъжеш е същината на актьорската работа. И това прозрение променило коренно нещата за него.

„Да бъдеш актьор второ поколение в Холивуд е сложно нещо – казва синът на Кърк Дъглас. – Всички очакват много от теб, но ако се замислим, твърде малко такива деца успяват да си пробият път. Хубавото да се родиш в тази индустрия е, че не си правиш илюзии и знаеш, че това е работа. Аз, всъщност израснах с майка ми и втория ми баща, далеч от Холивуд. Обикновено виждах баща си през ваканциите. Но винаги ми е помагал и е бил горд с мен. Той самият никога не е получавал подкрепа от своя баща, затова изключително много ценя това, че винаги можех да разчитам на него.“

Майкъл Дъглас почувствал, че е излязъл от сянката на баща си в средата на 80-те, когато в продължение само на няколко месеца излизат „Фатално привличане“ първо и после „Уолстрийт“. След още няколко месеца печели Оскар за играта си в „Уолстрийт“. Тогава се почувствал пълноправен и „самостоятелен“ актьор.

На въпрос дали в апогея си, след три десетилетия игра, чувства все още вълнение, когато застане пред камерата, Дъглас отвръща:

„Вижте, когато човек победи рака като мен, всяко нещо го вълнува. Чувствам се много по-свободен като актьор, може би защото вече всичко съм изпитал. И се наслаждавам на всичко. Щастлив съм, че съм жив – изпитвам почти детска радост от това. Мисля, че ракът в крайна сметка ме възроди.

площад "Славейков"