Струва ли ви се, че времето минава по-бързо, колкото повече остарявате?

Има научно обяснение защо, когато сте деца едно лято ви се струва безкрайно, а свършва преди да се усетите, когато станете на 30 г. Австрийският дизайнер Максимилиан Кенер обяснява защо е така, разказва "Вашингтон пост".

Когато сте на една година, тези дванайсет месеца буквално са всичко за вас, в тях са събрани всичките ви преживявания. Те са равни на цяла вечност, това е единственото време, което ви е познато. С остаряването една година се равнява на все по-малка част от целия ви живот. Представете си, че гледате как нещо се смалява в огледалото ви за обратно виждане. Същото е.

Това означава например, че родителите виждат наследниците им да растат много по-бързо, отколкото го усещат самите деца.Тук е и обяснението защо, когато пътувате с кола, децата непрекъснато питат: "Стигнахме ли вече?". Това пътуване за тях е много по-дълго като усещане за време, отколкото за големите. Когато сте на 5 години 24-те дни от месец декември, в които чакате дядо Коледа, ви се струват безкрайни. Минават толкова бавно, точат се. Като усещане за време те се равняват на една година от живота ви, когато станете на 54 години. 

Идеята е съвсем проста, но логична. 
Когата сте на една година, годината е равна на 100% от вашия живот. 

С напредването на възрастта това съотношение с променя. Виждате, че всяка следваща година минава за по-малко време. Когато сте на осем години, една година е само 12,5% от целия ви живот (при допускане, че ще живеете 100 години).

На 18 тя вече е 5,56% от вашия живот. Кенер обяснява - първата ви ваканция в колежа  ви се струва толкова дълга, колкото цялата година, когато сте на 76 г.
 
Когато станете на 35 г., една година вече се съизмерва с 2,86% от живота ви. 

На 98 - тя е... един нищожен процент.

Кенер уточнява, че за първи път тази теория е предложена през 1897 г. от френския философ Пол Жане.

Като усещане първите години от живота ни текат много по-дълго и бавно от годините, които ги следват. Ако измервате живота си по този начин, в усещане за време, тогава половината от живота ви е минал до 7- годишната ви възраст. Ако вземете предвид факта, че помните много малко от първите три години, тогава половината от живота ви като усещане е минал до 18-годишната ви възраст, пише Кенер.

В математически понятия нашето усещане за време е логаритмично - не е линеарното време, в което всяка година е равна като дължина на предходната.

В теорията на Жане, която Кенер сега съживява, има един проблем. Ние все пак не приемаме живота си като цяло. Живеем в момента  и не винаги мислим за или помним нашите 20, 30 или 40 години.

По-новите теории за начина, по който възприемаме времето, залагат на различни обяснения. Една твърди, че нашето усещане за време се ръководи от биологическите процеси в тялото ни. Учените отдавна са доказали, че ние усещаме, че времето минава много по-бавно, когато телесната ни температура е по-висока. Така че, вероятно не е съвпадение, че децата имат по принцип по-висока телесна температура от възрастните хора и същевременно за тях времето минава много по-бавно.

Други теории обръщат внимание на паметта, концентрацията и емоциите. Една от идеите е, че времето минава по-бързо, когато нещата са познати. Сигурно сте забелязали, когато пътувате по непознат път, че на отиване времето минава много по-бавно, отколкото на връщане. Когато остаряваме, нещата ни стават по-познати и времето лети. Има доказателства, че изглежда помним много по-ясно какво ни се е случило между 15-а и 25-ата година от живота ни, защото тогава ни се случват много повече нови неща. 

Вероятно във всяка една от тези теории има нещо вярно - нашето усещане за време е сложно понятие. Много от нас чувстват, че рожденият им ден всяка година пристига с един ден по-рано. Вярно, леко депресиращо е, че с напредването на възрастта всяка година минава все по-бързо и по-бързо. Но това е добро напомняне да ценим времето си и да помним, че всяка минута е скъпа.