Всички знаем какъв хитрец е Жозе Моуриньо. Каквото и да ти говори Специалния, човек винаги трябва да има едно (че и две, даже три) наум, че пороят от думи, излизащ от устата на португалеца, има малко допирни точки с истината. Това е доказан с годините факт.

Мениджърът на "Челси" цял сезон повтаря, че неговият отбор е отворен процес, проект с "работно заглавие", но – разбира се – никой не му вярва. А "сините" доста дълго време бяха и лидери във Висшата лига, нямат загуба от отборите в челото на класирането, представяха се повече от добре в Шампионската лига. И въпреки това се забелязваха сериозни слабости в играта на "Челси", най-вече в атака.

Към момента лондончани са втори в Премиършип само на две точки от лидера "Ливърпул", но не държат съдбата си в свои ръце. Натрупаха две загуби в последните три кръга, при това от отбори от втората половина на таблицата. А снощи паднаха тежко от "Пари Сен Жермен" в Шампионската лига – 1:3 на "Парк де Пренс", а това означава почти сигурно отпадане от Европа. И до голяма степен провален сезон, ако Моуриньо и компания не спечелят титлата в Англия.

Реално погледнато, "Челси" е един застаряващ отбор, един тим в процес на обновяване, но разполагащ с един от най-добрите мениджъри в света. Най-голямата звезда на "сините" безспорно е Специалния. И заради репутацията му на лъжец и манипулатор никой не му вярваше, когато португалецът казваше, че този сезон за "Челси" е преходен, че отборът няма шансове за титлата във Висшата лига, че за лондончани е чест да са сред осемте най-добри клуба в Европа и т.н.

Но фактите говорят, че поне този път Моуриньо наистина е бил прав. Да, в големите мачове през сезона "Челси" рядко греши – освен в този с ПСЖ, но той бе и най-важният до момента,  но бърка срещу наглед по-леките съперници. Всичките пет загуби на тима в шампионата на Англия дойдоха от "слаби" отбори. В ШЛ пък "Челси" падна два пъти от "Базел". Отпадна и за двете домашни купи доста рано... Всичко това е нормално в един дълъг сезон (а за големите отбори всеки един е такъв) за състав, които има пропуски, и то сериозни, в играта си.

На практика "Челси" не разполага с класен нападател (изключваме Самуел Ето'о, който влиза в категорията "стар"), а и в защитата има проблеми, тъй като капитанът Джон Тери е в края на кариерата си, а това важи и за левия бек Ашли Коул. Давид Луис показва колебания в центъра на отбраната, само Гари Кейхил е стабилен. В халфовата линия пък отборът се нуждае от заместник на Франк Лампард, чийто статут е като този на Тери.

Между другото, когато подписа с "Челси" за втори път (след 2003 г.), Моуриньо заяви, че вече се е променил, че иска да изгради нещо сериозно в клуба, а не както досега в кариерата си – да се задържа на едно място за два-три сезона (като вземе всички възможни трофеи), след което да поеме следващата, по-добра оферта. И днес наистина тези му думи звучат правдиво.

Въпросът е: какво следва за Моуриньо и "Челси"? В краткосрочен план – битка до последно в Англия и в Европа, защото все пак още нищо не е безвъзвратно загубено. А в дългосрочен план – сериозни, стратегически покупки по врема на трансферните прозорци – нещо, което "Челси" умее много добре и всъщност е голямата му сила като клуб!