Протестите, обхванали Армения в края на юни и началото на юли, почти приключиха. Демонстрантите, наводнили тогава централните булеварди на Ереван, се върнаха към всекидневния живот. Но резултатите от "Електрическия Ереван" (така бяха наречени протестите срещу поскъпването на тока – б.р.) ще повлияят в близка и средносрочна перспектива на Армения. Мнозина смятат за истинска победа съгласието на арменското правителство да отмени предизвикалото протестите увеличаване на тарифите за обществени услуги. Колкото обаче и да е впечатляваща тази очевидна победа, тя само отложи решението на проблема, който е истинската причина за протестите. Това е отношението на Армения към нейния съюзник и геополитически повелител Русия.

Склерозиралата автокрация в Армения и доминирането на Русия се подкрепят взаимно. Зависимостта на Армения от Москва помага за изолацията на неконкурентоспособната икономика и нелибералната политическа система в Армения и задълбочаване на несъвъпшенствата им.

Руската държавна компания "Интер РАО" е мажоритарен собственик на непубличното акционерно дружество "Елетрически мрежи на Армения", а "Газпром" през 2014 г. приключи поглъщането на арменската мрежа за снабдяване с газ. Москва държи в ръцете си такива сфери на арменската икономика като паричните преводи, търговията и вноса на оръжие. Не е за учудване, че икономиката на Армения също сериозно пострада заради настоящия руски икономически спад.

Постепенното монополизиране на ключовите сектори на арменската икономика стана изцяло със съгласието на арменското правителство. Когато през 2013 г. президентът Серж Саргсян заяви във Вашингтон, че Армения отхвърля по-тесните връзки с Европейския съюз за сметка на оглавявания от Русия Евразийски съюз, той го оправда с "прагматизъм".

Козът на Москва е самонадеяната геополитическа зависимост на Армения от Русия. Русия не само заема най-горния ред в балансовата ведомост на арменската икономика, но осъществява и широкомащабен контрол над Армения чрез тесните им отношения в областта на сигурността. Русия бива възприемана в Ереван като последна преграда в случай на възобновяване на войната със съседен Азербайджан, част от чиято територия продължава да е окупирана от арменски войски.

Появяват се обаче все повече доказателства, че съюзът между Русия и Ереван е само поредният вектор на руския контрол, а не проява на алтруизъм от страна на Кремъл. (Стига само да си спомним тесните връзки на Москва с азерите - заклети врагове на арменците, и колко често между Русия и Азербайджан биват сключвани сделки за доставки на оръжие.) Не, в дадения случай Москва, както и в други региони, използва покровителството си като стратегическа тояга, която й позволява да си гарантира преданост и редовни икономически и политически отстъпки от Армения.

Въпреки очевидните геополитически ограничения за Армения все още не всичко е загубено. Изникналата наскоро възможност за дългосрочна ядрена сделка с Иран може да помогне за превръщането на Армения от международна буферна държава в транзитен коридор за стоки и въглеводороди от Иран. Освен това, Армения би могла да се възползва от растящия интерес на Пекин към Северен Кавказ.

Положителният резултат от "Електрическия Ереван" показва, че гражданското общество, въпреки липсата на сплотеност и в много случаи на социална отчужденост, е в състояние да накара арменския елит да седне на масата за преговори. Това е важен прецедент, който може да послужи като отправна точка за предстоящите дискусии. Гражданското общество не е панацея, а арменската феодална автокрация е трудно разрушима система. Събитията от това лято обаче показаха, че е възможен напредък. Но само осъзнаването на вредите, които причинява на Армения разяждащото покровителство на Русия, ще помогне на активистите да предложат стратегии за неговото отслабване и унищожаване. Докато Москва цензурира политиката на Армения и коригира курса й, Армения няма да принадлежи истински на народа си.

---------

*