Не ми се щеше да сгъстявам жегата от последните дни, но наистина съм гневен.

Преди няколко дни мой приятел и колега лекар беше убит на тротоара пред болницата. Да, точно убит, защото това си е хладнокръвно жестоко убийство и да наричаме това пътен инцидент е нелепо.

Три деца бяха жестоко убити на пътя от хладнокръвни млади убийци.

Къде живеем ние? В нормална страна ли? Определено не. Това е страна с над 50% функционално неграмотни. Ценностите са преобърнати. Животът не е ценност и убийството не се наказва. Припомнете си пияния Сталийски, наглия шофьор, убил Паоло и хиляди други убийци с добри адвокати.

Уродите, които си правят състезание по пътя, за да си доказват, че са мъжкари, не са хомо сапиенс. Откъде се появиха тези цинични нечовешки същества? Ами тука са си родени нашите убийци. Ценностите на прехода ги възпитаха. Пари, кражби на фондове, високи скорости. Поведението на негодниците във властта. Да, негодници, защото това значи хора, които не са годни да управляват правилно. Резултатът от  тяхната дейност е, че сме най-бедната страна в Европа. Дори и бежанците не напират да влизат. 

Очевидно съдебната власт е в частни ръце. Припомнете си колко магистрати имат под една или друга форма хотели на морето.   

 „Наша полиция ни пази“ - пее мазно Веско Маринов. Не, не ни пази. И децата са прави да заминат в чужбина, преди да бъдат убити. И ние сме прави. Моля ви, не се връщайте тук, хаосът е толкова голям и отвсякъде дебне смърт. Избиват ни ей така, като мухи. Без последствие. Разни кметове на полуселски градчета си строят имения като Дисниленд. Престъпници се охраняват като държавни глави. НСО си увеличава бюджета, за да пази негодниците.

А децата ги убиват всеки ден.

Всъщност за какво са ни деца като нямаме бъдеще или май беше обратното.

Съжалявам, но наистина не мога да напиша светъл финал. Може би някой друг път. Но съм сигурен, че трябва да се събудим.

-----

* Д-р Людмил Станев е дипломиран български лекар и недипломиран български писател и публицист от Варна. Автор е на книгите „Няма такава книга“, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“.

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.