Както вече разбрахте – това не е удареният от "Ислямска държава" Мосул, нито снимката е архивна от времената на бомбардировките в Косово. Пейзажът е вчерашен – от елитния столичен квартал „Лозенец“.

Да ви кажа, лозенчани сме много търпеливи. Стоически понасяме всичко.

Да вземем за пример дупките по пътното платно. То само се нарича така, всъщност е бледо копие на лунното Море на спокойствието. Само кратерите са по-големи. Улицата, на която живея е толкова спокойна, че повече от 40 години нито един кмет не сбърка да я преасфалтира изцяло. Тук-там някоя дупка се закърпва – издържа до около месец, най-много 45 дни.

И тротоари почти нямаме. За какво са ни?

Или да поговорим за слабото налягане на водата, заради старите тръби и новото строителство – в събота и неделя е невъзможно да пуснеш пералня или съдомиялна, ако живееш на висок етаж. А в делнични дни най-сигурно е да се къпеш след полунощ, когато съседите вече спят.

Или за кестените. Които безвъзвратно умират и посред лято улиците са посипани с изсъхналите им листа.

Издържахме и четири години на строежа на метрото – на вибрациите, на трясъците, на моторите от тежките машини, които доразбиха и без това ужасяващите вътрешноквартални улички. На огромния прахоляк, заради който си чистехме къщите по три пъти седмично, простирахме в холовете си, а децата нямаше къде да играят. Не дай, Боже, някое да е с астма. Стискахме зъби... общото благо е по-важно.

Не просто издържахме, ами и стоически продължавахме и продължаваме да си плащаме едни от най-високите данъци в столицата. Щото сме елитни, нали така?

И тогава дойде май 2015 г., когато разбрахме, че каквото и да сме си мислили, че сме преживели, то най-хубавото ни предстои...

Ден първи (8 май)

Бележка във входа ни уведомява, че от 11 май започва ремонт за подмяна на тръбите на „Топлофикация“. И ще ни спрат топлата вода.

Ден четвърти (11 май)

Нищо не се случва.

Ден единадесети (18 май)

Някакви хора с работни дрехи се разхождат около блока.

Ден тринадесети (20 май)

Монтират се метални огради, пристигат багери. В някоя от нощите преди 24 май блокът осъмва като строго охранявана средновековна крепост. Вече нямаме улица, нямаме паркинг, нямаме тротоари или градинка пред блока...

Имаме ров. Сега, ако завали ще имаме и цял канал. За късмет вали почти цял месец...

Това ме чака пред входа.

Ден седемнадесети (24 май)

Заминавам в командировка. Сами се сетете как пренасям куфара си по тясната кална пътечка вляво, с официални обувки съм, но няма друг начин да се стигне до улицата, респективно до колата. Определено трябва да ги измия преди да излетя... (Запомнете как – все още, изглеждат плочките и остатъците от локалното платно пред входа ми, моля).

Ден осемнадесети (25 май)

Дори и калната пътечка вече не съществува. Налага се да обиколя през три съседни улици блока, за да вляза от другата му страна, където е останал единственият тесен достъп до дома ми. И, не, не съм оставила куфара в Италия. Пак си го нося.

Ден двадесет и пети (1 юни)

Спират топлата вода. За месец.

Ден тридесет и втори (8 юни)

Дворът на Шивашкия техникум, по-познат в квартала като "Чикагото". 

Това е мястото, където децата и татковците им играят футбол. Или по-точно играеха. Не са стъпвали там някъде от 2008-а, когато започна строежът на метрото.

Ден четиридесет и четвърти (20 юни)

Развивам параноя, че Големият африкански разлом е в съседство, или най-малкото живея в Япония от известно време. С невероятен талант работниците изпускат огромните стоманени тръби и каквото още там изпускат, от такава височина, че кварталът се тресе като при минимум четири по Рихтер. Все пак разрушения няма. Само лампите се люлеят и чашите в шкафовете звънят.

Освен това съм адски разочарована - установявам, че Столичната община е устроила "Сървайвър" и на приятелите ми в "Бъкстон", "Студентски град" и на още две-три места.

Ден петдесет и първи (27 юни)

Пускат топлата вода. С три дена по-рано.

Ден петдесет и трети (29 юни)

Вече никакви знаци в квартала не важат. Всеки кара, където му скимне. Особено полицаите, които забелязвам, винаги са в нарушение.

Тази улица по принцип е еднопосочна. През по-голямата част от лятото беше затворена. Разминаването по нея си е цяло приключение и до днес.

Ден шестедесет и шести (12 юли)

Под обсада сме. Целият квартал е разкопан.

 От седмици камионите за боклук няма как да стигнат до контейнерите. 

Ден седемдесет и втори (18 юли)

Жега е. Привечер майките опитват да изведат децата в градинката зад блока.

Това е единственият проход (тротоар?!) покрай блока, по който може да се мине към катерушките и люлките. Пробвайте с бебешка количка, или с дете на ръце...

Ден осемдесет и осми (3 август)

Спряха топлата вода. Авария. Някакви си 2-3 дни, в тая жега направо са ни спасили.

Ден сто и първи (16 август)

Блокът отново се тресе. Нещо бучи на улицата отпред. Викат работници. Май асфалтират.

Някъде през изминалите дни тръбите са сменени, изкопът е зарит и засипан с чакъл.

Обущарят, който се опитва да се справи с издрасканите носове на обувките ми и със смяната на капачетата на токчетата, смята, че съм му пратена от Бога. Може да не работи до Коледа. Поне.

Ден сто и втори (17 август)

Вали от сутринта.

Съседната улица. Както и започнахме - не, не е Мосул...

Канализацията, разбира се, е запушена.

Пак нямаме топла вода. Сайтът на "Топлофикация" уведомява, че се работи експресно по отстраняване на повредата. Толкова бързат, че във вторник все още не са се справили.

О, небеса, асфалтирали са. Само там, където са прокарвани тръбите, естествено. И е сменен два метра бордюр. На вече несъществуващия тротоар.

Не се шегувам, вижте отблизо.

Ден сто и втори (18 август)

И като ви казвам друг път, че се работи здраво и всички ремонти се изпълняват в срок, да не се съмнявате.

 Не се шегуват момчетата, трудът му е майката...

Малко разяснения. Това мръсното тъмносивото на преден план е новият асфалт. Чакълът вдясно е бившето локално платно, което стига до входа ми. Онова – още по-мръсното вляво е някогашният паркинг пред блока.

Забелязахте ли каменния блок на предишната снимка? Е, ето как го забеляза един от съседите ми.

Запомнихте ли плочките и асфалта на алеята пред входа ми? Така изглеждаха вчера.

Ден сто седемдесет и първи (25 октомври)

Избираме местна власт. Не знам за кого гласуват гражданите на елитния столичен кв. „Лозенец“. Но с голяма доза вероятност мога да предположа за кого не...

----

П. П. Ако загубя битката с дупките, оградите, тротоарите, багерите, локвите, калта и пр. естествени природни стихии, моля настоящите записки да бъдат предадени на Музея за история на София. Отдел „Окопни дейности“. Ако няма такъв, да направят...