СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Заграбени от нацистите и напразно издирвани в продължение на десетилетия 1406 картини за над 1 милиард евро на именити майстори на четката неочаквано бяха открити м . г. в дома на Корнелиус Гурлит (81 г.) в Мюнхен. 
Крайно спорни се оказаха 1280 от тях. Става въпрос за творби на Пабло Пикасо, Марк Шагал, Анри Матис, Макс Либерман, Емил Нолде, Дюрер, Реноар и др. Някои от картините досега дори не са били известни, като автопортрети на Ото Дикс и на Марк Шагал.

За съдбата на платната сега се споразумяха федералното правителство, правосъдното министерство на Бавария и адвокатите на Гурлит. Той ще се раздели с всички платна, за които има безспорни доказателства, че те са били нацистка плячка. Картините ще бъдат върнати на собствениците или на техните наследници. Всички останали платна прокуратурата в Аугсбург, която нищи аферата, ще върне на Корнелиус Гурлит.

До изясняване на собствеността колекцията ще продължи да се съхранява в тайно депо в Аугсбург.  Само че тя вече няма да се води като конфускувана, а само ще е на отговорно пазене.

“Г-н Гурлит декларира, че ще предаде доброволно картините, които са били заграбени. Ние сме особено радостни, че можахме да подпишем договор с него, независимо, че следствието още тече”, каза министърката на културата на Бавария Моника Гютерс.

Каква е сагата с колекцията за над 1 милиард евро?

Тя започва да се разплита на 22 септември 2010 г. Германски митничари проверяват бърз влак, пътуващ от Цюрих за Мюнхен. Около 21 ч те откриват у пътник 9000 евро. Сумата е под позволените за пренасяне през граница 10 000 евро. Въпреки това митничарите са подозрителни. Съставен е протокол, вписано е и името на приносителя – Корнелиус Гурлит, тогава на 77 години.

При опит обаче впоследствие той да бъде издирен за показания, властите не могат да го открият. Няма го в адресните регистри, не е здравно осигурен, не получава и пенсия. Открит е едва през февруари 2012 г. При извършен обиск в апартамента му в Мюнхен на 28 февруари с. г. в жилището са намерени 1406 картини. Още от пръв поглед става ясно, че това са ценни творби на именити майстори. С опаковането и изнасянето, което трае до 2 март, е натоварена специализирана фирма. 

Започва да тече следствие. Корнелиус Гурлит е заподозрян в укриване на заграбени от нацистите картини, собственост на евреи.

Всичко се пази в най-строга тайна до 3 ноември м. г., когато сп. “Фокус” излезе с публикация, която отекна в Германия като атомна бомба. Прокуратурата в Аугсбург бе принудена да даде пресконференция.

Малко по-късно за пръв и последен път пред “Шпигел” проговори и Корнелиус Гурлит. 

На 28 февруари 2012 г. заранта той изтръпва – разбиват вратата на жилището му. Жегва го мисълта, че крадци ще посегнат на смисъла на живота му - колекцията от картини. 

Неканените гости са прокурори, следователи и митничари –  30 души. Те нахълтват в неговия свят и остават там цели 4 дни. Опаковат картините, от които само 121 са с рамки и ги изнасят. Корнелиус е свит в един ъгъл, наредено му е да мълчи. Кошмарът приключва на 3 март м. г. или може би точно тогава започва. Очите на възрастния мъж се пълнят със сълзи, когато се взира в оголелите стени, където до скоро са били любими негови картини, зеят празни и шкафовете, в които е съхранявал съкровището си. Цари пустота – в апартамента и в душата му. Години наред е разговарял само с картините си. Те са били единствените му приятели през десетилетия самота.

Телевизор няма, а и радиото вече не включва, за да не чува какъв престъпник е бил баща му, търгувал със заграбени картини.

Признава, че е имал известна вина за сполетялото го нещастие – раздялата с наследството, оставено от баща му. Длъжен бил като него да го пази от погромите на нацистите, от сеещите смърт и разруха бомби, от руснаците и американците. За Корнелиус баща му е бил герой, а той самият сега се оказал негодник. Нито за миг не е и помислял, че пазейки завета на родителя си, той е съхранявал и творби, които вероятно не му принадлежат напълно. Баща му е бил сторонник на модерното изкуство. Да, влязал е в съюз със Сатаната, продавайки произведения на “упадъчното изкуство”, вероятно и заграбено от нацистите, но това е таил в себе си. Вкъщи винаги се е говорело срещу Хитлер. Всъщност баща му се е опълчвал на фюрера по свой начин – спасявайки стотици картини от кладите.

“Баща ми често е бил подлаган на гонения / при баба еврейка – б. р./, падал е, но отново се е изправял,” споделя синът. За разлика от него той винаги е бил плах и нерешителен, но е наследил влечението към изкуството.

Укорява посмъртно и майка си, която не пожелала да се раздели с Германия. След смъртта на баща му през 1956 г. в Дюселдорф тя непременно искала да се засели в Мюнхен. Тогава мечтала да се докосне до безгрижния живот на богатите баварци, които не се интересували от имането на другите. По това време Корнелиус е на 24 години и пословично нерешителен. Той следва безропотно майка си, която през 1959 г. купува два апартамента в Мюнхен за дъщеря си и за сина си, при когото доживява дните си.  След смъртта й през 1967 г. Корнелиус, който е само на 35 години, заживява единствено с кратините си, само с тях разговаря.

Вече възрастен, синът смята, че майка му е сбъркала. За него Мюнхен  е утробата на злото. Тук през 1920 г. е основана нацистката партия. Сега в този град той е превърнат в изкупителна жертва. Болен е и смята, че не му остава много на този свят. Защо тия, които са разбили вратата на жирището му, не са изчакали смъртта му? Той нищо и никого не е обичал така, както картините си. Дори никога не е бил влюбен в жена. Преживял е обаче много раздели – смъртта на баща си, на майка си и на сестра си. “Най-болезнена беше раздялата с моите картини. Надявам се всичко бързо да се изясни и най-сетне да си ги получа”, проронва Гурлит.

Съжалява и за обиска във влака на връщане от Цюрих. Преди 20 години е продал в Швейцария картина и е вложил парите в тамошна банка. Понякога пътувал, за да изтегли сума, с която да преживява.

Ако доживее да му върнат картините, Гурлит отново ще закачи “Пианистката” от Карл Шпицвег, рисувана през 1840 г., в антрето, където навремето я е поставила майка му.

А каква е истината според Корнелиус за колекцията?

Той я наследява от баща си Хилдебранд (1895 – 1956). Родителят е един от четиримата корифеи по история на изкуствата по времето на Третия райх, натоварени от нацистите да продават зад граница творби, дамгосани като “упадъчно изкуство”. На хазната й трябва валута.

Войната свършава. В продължение на 3 години Хилдебранд Гурлит е разследван за пронацистка дейност и оневинен. През 1948 г. той става директор на Музея по изкуствата в Дюселдорф, оставя ярка следа в културния живот на града, улица там и до днес носи неговото име.

Противно на твърденията Хилдебранд Гурлит не само, че не крие колекцията си от картини и графики, но през ноември 1955 г. на 15 страници разказва нейната история. Написаното се съхранява в архива на Дюселдорф. 

На 9 ноември 1956 г. Хилдебранд Гурлит загива при автомобилна катастрофа в Дюселдорф. Отговорността да опази съкровището пада на сина му Корнелиус Гурлит. Каква част от него ще му бъде върната, още никой не знае.