Да кажем, че ДПС наистина издигне Делян Пеевски на избираемо място за евродепутат. Нека си преставим какво ще последва в непосредствена перспектива. Най-кратките отговори са: възможни козове за ГЕРБ; възможно съживяване на позамрелия Реформаторски блок, ако си изиграе картите добре; възможна проява на нови протести.

Това със сигурност би променило драстично дневния ред преди евроизборите, би настървило дебата допълнително и би довело до трудни за прогнозиране развития.

Номинация на Делян Пеевски би подействала като изказването на Доган през лятото на 2009 г. за разпределянето на порциите. То като че ли стегна и двата лагера – и ДПС, и ГЕРБ. Двете партии често са подозирани в „приятелски огън”, т.е. битките им са от полза и за двете, мобилизират ги. Долу-горе подобна роля би изиграла и евентуална номинация на г-н Пеевски.

Ако бях привърженик на конспиративните прочити на политиката, щях дори да реша, че и това са си говорили Борисов и Местан на онова прословуто кафе. Или по-скоро на някое друго - не толкова публично - кафе.

С една номинация на г-н Пеевски ДПС, образно казано, ще му намери място – малко по-далеч от полезрението на тукашната общественост. ГЕРБ пък би могъл да развие сериозна пропаганда за канализиране на протестен, наказателен и т. н. вот.

Подобни събития по правило правят политическия свят черно-бял, без много място за нюанси. Това няма да бъде особено добра новина за БСП и ще бъде изпитание за по-малките. Реформаторите ще трябва по някакъв начин да се опитат да вземат бонус в такава обстановка, но ще им е трудно, защото трябва да се отграничат по някакъв начин от конкурента си ГЕРБ. Може да пробват да пакетират ГЕРБ с ДПС и да кажат: само ние никога не сме имали отношения с Делян Пеевски, ние сме истинската алтернатива, а не ГЕРБ и т.н. Но това ще е трудно и заради факта, че ГЕРБ е възможен стратегически партньор на Реформаторския блок и отношението към него при реформаторите по необходимост е двусмислено.

БСП ще остане да върти на празни обороти и ще трябва да каже нещо с половин уста. Вероятно ще се надява евентуални нови протести по тази тема да подействат пак мобилизиращо за нейния електорат, както се случи преди месеци. В предизборните седмици обаче по-скоро ГЕРБ е партията, която има повече периферия за мобилизиране.

Вероятно някаква защитна техника ще трябва да развие и „България без цензура”, а АБВ би видяла в евентуална номинация на Пеевски сламка за спасително хващане. Потенциален печеливш от такава номинация би могъл да е, напрмер, НФСБ, а интересно е как ще реагира „Атака” – особено ако проруската вълна там не сработи и се отиде на по-радикално предизборно поведение. Логиката говори, че „Атака” ще е по-скоро сдържана.  

Но защо ДПС да номинира господин Пеевски? Би приличало на демонстрация на сила. За ДПС е важно да прави такива жестове и може би това е прекият смисъл. С него ДПС би дала и ясно послание към своите – за самочувствие.  

В същото време обаче, ако ДПС иска да държи отворена и вратата на дясно, за да може след години да не е в политическа изолация, една номинация на Пеевски някак си не се връзва. В електорален план с подобен ход ДПС не рискува нищо, но това като цяло би било нова крачка към утвърждаването на партията като трайно непрестижна опция.

Очакването беше в предизборната ситуация ДПС по навик да прибегне до етнически послания – както го направи преди месец, когато отекваха споровете за агитация на майчин език. С една евентуална номинация на Пеевски ДПС пак дава знак, че охотно влиза в образа на лошия, но обществото ни ще трябва да избира – този образ на лошия или етническия образ на лошия.

Ако, разбира се, не отдаваме прекалено значение на възможните ефекти от тази номинация. И ако не е блъф. 

Авторът е политолог, председател на Съвета на директорите на "Галъп Интернешънъл".