"Калин Терзийски е лъжец, фантазьор, сополанко". Това заяви журналистът Кеворк Кеворкян, след като в неделя покани писателя да гостува в предаването му по Нова тв, но накрая го остави да чака в гримьорната и не му даде думата. Ден по-рано в профила си във фейсбук Калин Терзийски изрази разочарованието си от случката. "После млъкнах. Усетих се. Бях просто глупак, когото не уважават. И който смешно се бори за уважение, което няма да получи. Бях български писател, единственият носител на Европейската награда за литература (простете за нескромността), който беше оставил жена си в неделната вечер, за да го подминат с най-откровено пренебрежение в предаване, в което бе отишъл, за да каже нещо за Добро", написа Терзийски. След реакцията на Кеворкян потърсихме отново писателя за коментар.

 

- Бива ли така, г-н Терзийски – да се репчите на една институция?

- Нещо не мога да разбера въпроса… За коя институция става въпрос? Ако въпросът е свързан с есето ми за пропадналото гостуване при Кеворкян – то е най-малкото пък репчене. Изразявах огорчението си. В него няма обвинения или обиди. Ето какъв е случаят: Кеворк Кеворкян ме потърси в петък и ме покани да отида в неделя на предаването му. Да коментирам случая в Лясковец. Аз съм бил психиатър и имам отношение към случаите, в които участват психично болни. Опитвам се да внасям малко обективност и хуманност в коментирането на такива случаи, защото обикновено те се коментират злонамерено, предразсъдъчно, със страх и злоба. Опитвам се да говоря от позицията на науката – защото съм лекар; и на човещината – защото съм писател. Ето затова реших, че ще отида във "Всяка неделя" – въпреки, че имах работа в тоя ден.

И сега – нещо важно! – съгласих се да отида, въпреки че два пъти се беше случвало така, че Кеворкян ме канеше по някаква тема в студиото си, аз добронамерено отивах – да му помогна – от добра воля - но времето му свършваше… И аз си пропилявах неделята. Тоест – преди този случай имаше два подобни. И именно затова аз изразих публично неодобрението си към такова поведение. Защото вече два пъти се беше случвало подобно нещо и третият път вече беше редно да предупредя хората за какво явление става въпрос. Че някой смята времето ми, празника ми – за напълно незначителни и смята, че може да ги губи. Тоест – че може да губи напълно безнаказано времето на друг възрастен и зает човек.

Някой ще каже – ама защо отиваш? Казах ви: Опитвам се да съм човек, който прощава и вярва в доброто у човека. Държа да съм благ и дружелюбен – смятам, че това е закон за благородния човек. Държа да налагам около себе си добронамереността – като принцип!
А да не отида и да откажа – това не е особено добронамерено, нали така? 
Благородният човек има меко сърце.

Но някой ще каже: Ами защо тогава след като ти се подигра така и пропиля неделния ти ден – ти го правиш на въпрос? Защо не простиш и не подминеш това с благородство? Ще отговоря така: Аз естествено прощавам! И никак не съдя Кеворкян. Той е произведен от едно гадно време, в което уважение е имало само към наглеците и пълните до пукване с нагла власт. Той е продукт на това време. Той естествено – се отнася нагло и безцеремонно с тези, които не могат да му навредят. И подмазвачески и блюдолизки – със силните и властните. Робска психика, изградена в робско време. И на мен ми е тъжно, много тъжно за него. Бих искал да му помогна. Но как? Нима не си помага човек винаги сам?  

- Тежи ли телевизионният грим – особено невлезлият в употреба?

- Не особено. Телевизията е част от живота. И провалените предавания са част от живота. Но когато към това се прибави нечие пренебрежение… Чуйте сега: когато към това се прибави и пренебрежение към Институцията Български Писател – аз се чувствам зле!

Кеворкян сгреши, като се отнесе пренебрежително и лошо към Институцията Български Писател. И то – неопетнения от подмазвачески връзки с властта писател.

- Обиден ли сте му – нарича ви "сополанко"...

- Всъщност – аз забравих за него. Смешно е това. Даже е тъжно, че такъв човек като него ще отнесе толкова гняв. Малка съдина за толкова голям гняв – дребничка – няма да го побере… Той, за съжаление, се самообижда, говорейки така. 

- Как мислите – защо той тръгна така рязко срещу вас?

- Слабостта винаги е рязка и злонамерена. Слабосилните винаги обиждат и нападат. Ние сме на ред – да им простим и да ги успокоим.

- Лъжец или фантазьор – кое определение повече се връзва с вашата личност?

- Лъжец и фантазьор – и двете много ми допадат. Аз съм писател и измислям безброй неща. Примерно – лъжа е, че съм лекар, че съм мъж, че съм написал 4 романа и 7 сборника разкази, че съм завършил медицина с отличие и че съм носител на Европейската награда за литература. Това е също така и фантазия, и самохвалство. Също лъжа е, че Кеворкян ми загуби поредната неделя. Той всъщност ми я спечели. Мъдрият човек печели от всичко.

- Кога ви стана по-горчиво – когато ви казаха, че няма да ви включат в ефир, защото няма време, или сега – когато Кеворк ви нагази по неговия си начин?

- Ха-ха! Той нагази себе си - не мен. Говорейки така за мен, той направи лошо само за себе си. И затова ми е горчиво. Тъжно ми е за горкия старец, той стана съвсем неприятен за хората. Но как да помогнеш на човек, който сам удря главата си с камък?

- Направете една психологическа оценка на Кеворк, анализирайки писанието му срещу вас.

- Възрастен човек, израснал в едно противно време. Отпечатъци.

- Помогнете ни да се ориентираме: каква, според вас, трябва да бъде днешната българска журналистика? Та хем да сме честни, хем да не ни бият, палят и цензурират?

- Мъдра, мъдра трябва да бъде българската журналистика. А страхливците ги бият и мъчат не по-малко от смелчаците – помнете това. Но на тях и честта им е като кална локва.