Кажете, само аз ли се страхувам, когато мисля за това, че Украйна втори месец живее, очакваща ВЪОРЪЖЕНО ТАНКОВО НАХЛУВАНЕ от братска славянска Русия, втори месец се готви за война, втори месец е уплашена от очаквано погребение на своите синове, майките на които вече втори месец умират при всеки телефонен звън,

Украйна, получаваща все още цинкови ковчези със свои офицери от Крим, убити от РУСКИ ВОЙНИЦИ. Украйна - вече преодоляла психологическата бариера и разбрала, че в случай на война ще воюва, и то ще воюва на живот и смърт, и вече разбираща, че в тази война смъртта сред нейните мъже ще бъде като бурен облак и въпреки това е готова, готова да умре, но не и да се предаде....

Само аз ли се страхувам от осъзнаването, че Украйна това вече няма да ни прости?

Ние днес преминаваме границата, когато страната, с която в продължение на столетия сме били братя, се отвръща от нас и се отделя за векове.

Когато от братя, съседи, приятели просто пред очите ни се превръщаме в хора, с които те вече са ГОТОВИ ДА ВОЮВАТ НА ЖИВОТ И СМЪРТ.

Те наистина са готови да умират, но не и да живеят с нас повече.

Такова нещо не се забравя.

Такова нещо се лекува с десетилетия. Ако не и с векове. Докато генетичната памет не изчезне. А генетичната памет не се е изтрила още от Гладомора (страховитият глад през 30-те години на миналия век в Украйна, наложен от Сталин - б.р.).

Путин, разбира се, е лайно. Но това, което прави сега... Досега бяха цветя.

Този човек искаше да остане в историята.

О, да. Получи му се. Безусловно

Това говно, което сега той забърква, ще разделя дори и нашите внуци.

 

* Авторът Аркадий Бабченко е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Роден е през 1977 г., завършил е международно право, женен е и има една дъщеря. Участвал е в двете войни в Чечения – първия път през 1995 г. като донаборен войник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г. Текстът е публикуван в профила му във фейсбук.