НАШ КОРЕСПОНДЕНТ

ТАМПА, ФЛОРИДА - Най-големите държави в Европа дават тези дни сериозен урок на най-емигрантската държава в света , САЩ, като отвориха границите и сърцата си за окаяните бежанци от Близкия изток. Беше време, когато Вашингтон се опитваше да чете анотации на лидерите от Стария континент да поемат отговорност за емигрантите. Сега нещата се обърнаха, САЩ за една година са приели 1000 души, които са се спасили от кошмарните разправи на джихадистите, а страните от Европейския съюз приютяват стотици хиляди.

 

Какво предизвика провала в трите държави Ирак, Либия и Сирия, откъдето прииждат най-много бежанци?

 

На 12 февруари 2003 г САЩ и Великобритания започнаха войната в Ирак. Официално поводът бе, че диктаторът Садам Хюсеин е натрупал оръжия за масово поразяване и може да атакува с тях САЩ и другите западни държави. Към края на същата година той бе заловен, а по-късно осъден и позорно обесен. Повечето иракчани тържествуваха по улиците и замеряха с обувки (най-обидния жест според арабския социален кодекс) портрети и статуи на детронирания управник. Години по-късно така и не бяха открити ядрените и химическите арсенали на багдадския самодържец. Така и никой не разбра дали тези опасни оръжия въобще са съществували някога. След осем години и над 2 трилиона долара на 14 декември 2011 г. във Форт Браг, Северна Каролина, президентът Барак Обама обяви, че е изпълнил обещанието си да сложи край на войната и тържествено посрещна последните американски войници, които се завърнаха от фронта. Лидерът на САЩ пренебрегна съветите на изтъкнати генерали, сред които Дейвид Петреъс и остави Ирак на произвола на съдбата.

 

Корумпираното правителство в Багдад, непреставащите вражди между сунити и шиити, а и абсолютно неподготвената да воюва иракска армия, постепенно създадоха хаос в разрушената от войната страна. Така се стигна до появата първо на отделни въоръжени антиправителствени фракции, а после и на организираната и добре финансирана сила, нарекла себе си Ислямска държава в Ирак и Леванта (старото име на Сирия). В мъглата на политическия вакуум, който възникна след изтеглянето на САЩ, вашингтонската администрация повтори грешката си, направена през 80-те години в Афганистан. Тогава ЦРУ инвестира над 300 милиона долара в каузата на Осама бин Ладен, който бе главната фигура в муджахидинската опозиция срещу съветските войски. После дойдоха атаките на 11 септември 2001 г.

 

Сега САЩ въоръжиха опозиционни групи, които според тях трябваше да свалят сирийския диктатор Башар ал Асад. Сценарият обаче се оказа зле написан и обединилите се джихадисти прегазиха границата с Ирак, помитайки по пътя си пост след пост на иракската армия. Настъплението, буквално извършено като марш на скок, не срещна почти никаква съпротива. В ръцете на ислямистите се оказа грамаден арсенал от модерни оръжия на САЩ, с които щедро бе въоръжена новата иракска армия. На 29 юни 2014 г. главатарят на Ислямска държава провъзгласи създаването на халифат. Джихадистите натрупаха солиден бюджет от над 2 милиарда долара, част от които постъпваха от търговия на черно с нефт. Солидна лепта във финансовото осигуряване на терористичната сила продължават да имат милиардери от Катар и Саудитска Арабия.

 

Първоначално Вашингтон декларира, че Ислямска държава е „шайка терористи“, които не представляват сериозна заплаха. Оказа се обаче, че към май 2015 г. джихадистите контролират половината от Ирак. Този факт идва почти година след началото на въздушните удари срещу групировката, които бяха наредени от Обама. През 2015 г. в авиационната война се включиха и държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Парадоксът е, че редица от петролните шейхства официално обявяват Ислямска държава за свой кръвен враг, което не пречи на банки в тях да прехвърлят крупни суми по сметките на дхихадистите. Междувременно религиозните екстремисти продължават да поддържат бойни действия в три държави – Ирак, Сирия и Либия. По всичко изглежда, че бомбардировките са повече като димна завеса, за да не бъдат обвинени САЩ в пълно бездействие. Включването на изтребители от Йордания, Обединените арабски емирства, Саудистка Арабия, а в последствие и от Египет, би трябвало да бъде прието така: джихадизмът е арабска работа и нека те се оправят с него.

 

Това е сегашната реалност в Близкият изток. Нека припомним, че преди 6 години в Кайро, в програмна външнополитическа реч, току що наченал втория мандат в Белия дом, Обама заяви, че започва „ново начало“ в отношенията на САЩ с ислямския свят. Те трябва да се опират на „взаимните интереси и уважение“. „Цикълът на подозрение и неразбирателства трябва да приключи“. Това бе реакцията на лидера на САЩ на т.нар арабска пролет, която трябваше да доведе до дълбоки промени в Близкия изток. Промени настъпиха, но те не са това, за което се надяваше лидера на САЩ. Утопизмът на Обама му пречи да осъзнае, че понятието демокрация не се вписва в речника на религиозните фанатици, които според Корана живеят в своя XIV век.

 

Липсата на действащи правителства в Багдад, Триполи и Дамаск предизвика вакуум, който веднага бе запълнен от верските фанатици. Кланетата, предприети от джихадистите, прокудиха от родните им места милиони хора. Броят на бежанците само в Турция надхвърли 2 милиона. Стотици хиляди продължават своето бягство към Европа. Проблемът не е нов в Близкия изток, който е един от най-нестабилните райони в света. Той е от десетилетия, но никога не придобивал мащаби като сегашните. Повечето хора, напуснали домовете си са мюсюлмани. За първи път от 2000 години насам напълно бяха прокудени от родните си места и повече от 120 хиляди християни, които живееха в Ирак. Този факт също като че ли убягва от вниманието на Обама. Когато по-рано тази година 21 християни от Либия зверски бяха екзекутирани от палачи на джихадистите на брега на Средиземно море, президентът на САЩ пропусна да посочи верската им принадлежност, критично посочва „Вашингтон пост“.

 

Места като Ирак и Кения в продължение на хиляди години са били населявани от хора с различна религия. Фактът, че днес обществата там се разделят на верска основа е много обезпокояващ“, заявява във вестника Камерън Хъдзън, директор на Центъра за предотвратяване на геноцида към Мемориала на холокоста в Тел Авив.

 

Парадоксално звучи, но когато Садам и Кадафи управляваха в Багдад и Триполи страхът от тайните служби на диктаторите караше екстремистите да подвиват опашки. Освен това диктаторите виждаха в ислямистите най-сериозната заплаха за властта си и периодично провеждаха чистки срещу тях. В своята параноя Саддам Хюсеин достигна до крайна жестокост, когато изби със задушлив газ хиляди кюрди, сред които жени и деца, в блатистите райони по границата с Иран. Дори след това драстично масово убийство Саддам бе преценяван като пазител на баланса с Техеран в района и продължаваше да получава западна подкрепа и оръжия.

Войната срещу Ислямска държава и Ал Кайда е много иронична, след като тези организации са поддържани отчасти с пари, които ние плащаме на саудитците и на емиратите от Персийския залив, за да купуваме нефта им“, посочва в „Хъфингтън поуст“ д-р Юсаф Бът, старши съветник в Британско-американския съвет зас сътрудничество в сигурността.

 

Колкото по-дълго продължава съществуването на терористичната Ислямска държава, толкова повече ще се изостря кризата с бежанците от Близкия изток. На фона на библейските мащаби на принудителното преселение на стотици и стотици хиляди хора, цивилизованият Запад трябва да предприеме нещо повече от това да приеме бягащите хора. Може би е дошъл моментът, когато САЩ и НАТО трябва да започнат нова „пустинна буря“ в Ирак, за да се сложи край на геноцида в района.