България и Румъния ще обвържат подкрепата си за нова временна европейска проктосхема за преместване на 120 000 нелегални мигранти от Гърция, Италия и Унгария в другите страни на ЕС с приемането на двете балкански страни в неговата зона без граничен контрол известна като Шенген, съобщи днес в Брюксел вицепремиерката Меглена Кунева.

Министър-председателят Бойко Борисов е съгласувал позицията си за това с румънския си колега Виктор Понта, каза тя. 

Спорната схема ще е на вниманието на вътрешните министри на ЕС на 14 септември. Против нея са държавите от т.нар. Вишеградска четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Те не искат задължителни квоти за разпределение на незаконно влезли в ЕС, настояват той да засили охраната на външните си граници.

Докато Чехия, Словакия и Унгария днес твърдо останаха на позициите си, Полша смекчи, своята и премиерката ѝ Ева Копач, че страната ѝ е готова да приеме повече от предвидените 2 000 мигранти, но при условие, че може да избира кого и кога да приеме.

"България и Румъния стоят на различни позиции от Вишеградската четворка", каза Кунева пред журналисти. По думите й правителството ще подкрепи създаването на единна европейска политика по миграцията и убежището и задължителните квоти за прерарзпределение на мигранти, но възнамерява да преговаря за размера им.  Министерският съвет още не е разглеждал въпроса за бъдещото създаване на постоянен механизъм за преместване на мигранти и не е формулирал българската позиция по този въпрос, каза Кунева.

Предложението, което Комисията представи днес в Европейския парламент в Страсбург предвижда разпределението да се извършва възоснова на четири критерия - население на приемащата държава, БВП, брой на молбите за убежище и безработица. Според тях на България се падат 1,25 на сто от 120-те хиляди подлежащи на преместване или 1 500 души. 

Кунева обаче даде да се разбере, че правителството ще настоява да се отчитат и други критерии и ще преговаря по това число. Страната ни е против и т.нар. временна клауза за солидарност, която позволява на отделни държави, изтъкнали обективни причини да получат до една годита изключение то схемата

Тя очаква през октомври или най-късно през ноември европейските вътрешни министри да вземат политическо решение, че шенгенските страни ще започнат поетапно за отварят въздушните, морските и най-накрая сухопътните си граници за българи и румънци. 

"Шенген е от съществено значение за Европейския съюз. Той е също толкова от съществено значение колкото плана за Икономически и паричен съюз в Европа, колкото всички останали надграждания над четирите свободи в Европа и без Шенген лицето на Европа, авторитетът на Европа изобщо няма да са същите", каза Кунева.

"Затова ние искаме Шенген да се развива и да остане като част не само от свободното движение, но и като част от сигурността и политическия авторитет на Европа", добави тя. "Подчертавам, че за мене задачата България да влезе колкото може по-бързо в Шенген , надявам се октомври по една от границите, най-вероятно въздушна, е най-важната задача за тази политическа есен".

Тя уточни, че в този срок се надява за политическо решение на Съвета на министрите за допускането на страната ни и на Румъния в зоната, а не самото им влизане в нея, което вероятно ще е по-късно.

"Имаме всички основания за това, казвам ви го след разговори с ключови страни, включително и Финландия... Ние обърнахме мнението им", каза Кунева.

Тя посочи, че Холандия, която беше главният противник на приемането на България и Румъния, вече е съгласна с него и Франция е изоставила резервите си.