Article_top

Клуб Z

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Със съпротива срещу властта започна новият сезон в Народния театър. Първата премиера е срещу премиера. В „Процесът против богомилите“ виждаме Бойко Борисов като еманация на покварата във властта. Пиесата на Стефан Цанев обхожда 10 века и обобщава: Играта се повтаря. Оправданието от Средните векове „Аз съм царят“ днес звучи различно – властелинът повтаря отчаяния рефрен на народа: Бедни сме, крадат ни, престъпността е навсякъде… 

Дотук интерпретаторите на Борисов галеха неговото его, премиерът изскачаше ненадейно от чужди образи посред представления, особено когато в салона присъстваше самият министър-председател. Но бе имитиран винаги незлобливо и с неприкривана обич. Сега Стефан Цанев и Маргарита Младенова тълкуват лидера на ГЕРБ със сурови щрихи, неговото изобличение е целта на този спектакъл. Нейният Борисов, когото преди това сме видели като цар Борил – излиза на финала в костюм на охранител и с лавров венец на главата и предупреждава, че за да се задържи на власт, ще запее песента на народа. В свитата му от глашатаи и палачи надничат проекции на някои от днешните приближени на премиера – когато владетелят пита какъв е този кон, който цвили в храма, му отвръщат: „Това не е кон, ваше величество, това е Архангел Михаил“…

Цанев представя богомилството не като разрушителна ерес, а като коректив на тогавашната ни църква, станала слуга на светската власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните. Борил се гаври с пълзящите лакеи начело на духовенството, но с тяхна помощ смазва хората на духа – богомилите.

Влиянието на богомилството по време на управлението на Борил е толкова силно, че владетелят е принуден да вземе мерки и през 1211 г. свиква т. нар. Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 г. осъжда богомилското движение и праща водача му поп Стефан на кладата.

В образа на премиера виждаме Деян Донков, който се въплъщава преди това в образа на Борил и убитите му двойници. Царете на Донков в този спектакъл са блестяща колекция от луди, цинични, вероломни сатрапи, за които властта е единственото възможно житейско състояние. В тази галерия провиждаме множество пороци на деспоти от античността до днес.

Царицата (Рени Врангова) като в пиеса на Шекспир сменя в леглото си владетел след владетел. Принцесата (Теодора Духовникова) по хамлетовски провокира царствените си роднини. Патриархът (Йосиф Шамли) и Презвитер Козма (Христо Петков) имат облика на съвременни духовници от висшия клир. Богомилите, положителните герои в този спектакъл – в образите са Иван Бърнев, Стефания Колева, Илиана Коджабашева и Павлин Петрунов – нямат нимби на светци, те са простосмъртни човеци с идеали.

„Убиха царя, играта се повтаря…“, пее рап трио на сцената като древногръцки хор. Владетелят се мултиплицира, новият е същият като старият, злото е неунищожимо. Това хип-хоп хорче създава някои от най-ценните моменти в спектакъла, защото звучи и като ехо, което потвърждава авторитета на царя, и като негова опозиция. Първоначално излизат като зли орисници, които натякват, че от човека цар не става, по-късно се кланят на владетеля с викове „Слава, слава“, а след всяко убийство грачат победоносно като лешояди над труп.

Музиката на Асен Аврамов приближава значително годините на царството на Борил до наши дни. А сценографията на Никола Тороманов обединява цялостно посланието на текста, режисурата, актьорската игра и музиката – действието се развива в няколко сфери, които придават футуристична среда на царската антиутопия, героите са като изгубени в космоса и времето. На финала всички сфери се събират и добиват форма на фуния, насочена към публиката. За да чуят дори глухите какво им се казва от сцената.

„Процесът против богомилите“ явно е нов етап от процеса на съпротивата в културата срещу властта. Александър Морфов напусна директорския пост в Народния, хвърляйки поредния словесен залп в посока Министерски съвет, наричайки го „чалга правителство“. С този спектакъл първата трупа продължава тази линия и като че ли навлиза в нов етап на борбата – проговаря срещу властта от сцената. Но не така, както артистите са се осмелявали да я критикуват преди 1989 г. – с ключови думи и метафори. Днес Цанев, Младенова и актьорите от „Процесът“ обвиняват пряко, без намеци. С огромна тревога за състоянието на днешна България.

Площад "Славейков"

Ключови думи
 
Бойко Борисов. Снимка Веселин Боришев

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Със съпротива срещу властта започна новият сезон в Народния театър. Първата премиера е срещу премиера. В „Процесът против богомилите“ виждаме Бойко Борисов като еманация на покварата във властта. Пиесата на Стефан Цанев обхожда 10 века и обобщава: Играта се повтаря. Оправданието от Средните векове „Аз съм царят“ днес звучи различно – властелинът повтаря отчаяния рефрен на народа: Бедни сме, крадат ни, престъпността е навсякъде… 

Дотук интерпретаторите на Борисов галеха неговото его, премиерът изскачаше ненадейно от чужди образи посред представления, особено когато в салона присъстваше самият министър-председател. Но бе имитиран винаги незлобливо и с неприкривана обич. Сега Стефан Цанев и Маргарита Младенова тълкуват лидера на ГЕРБ със сурови щрихи, неговото изобличение е целта на този спектакъл. Нейният Борисов, когото преди това сме видели като цар Борил – излиза на финала в костюм на охранител и с лавров венец на главата и предупреждава, че за да се задържи на власт, ще запее песента на народа. В свитата му от глашатаи и палачи надничат проекции на някои от днешните приближени на премиера – когато владетелят пита какъв е този кон, който цвили в храма, му отвръщат: „Това не е кон, ваше величество, това е Архангел Михаил“…

Цанев представя богомилството не като разрушителна ерес, а като коректив на тогавашната ни църква, станала слуга на светската власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните. Борил се гаври с пълзящите лакеи начело на духовенството, но с тяхна помощ смазва хората на духа – богомилите.

Влиянието на богомилството по време на управлението на Борил е толкова силно, че владетелят е принуден да вземе мерки и през 1211 г. свиква т. нар. Търновски съд-събор, който по подражание на Цариградския събор от 1084 г. осъжда богомилското движение и праща водача му поп Стефан на кладата.

В образа на премиера виждаме Деян Донков, който се въплъщава преди това в образа на Борил и убитите му двойници. Царете на Донков в този спектакъл са блестяща колекция от луди, цинични, вероломни сатрапи, за които властта е единственото възможно житейско състояние. В тази галерия провиждаме множество пороци на деспоти от античността до днес.

Царицата (Рени Врангова) като в пиеса на Шекспир сменя в леглото си владетел след владетел. Принцесата (Теодора Духовникова) по хамлетовски провокира царствените си роднини. Патриархът (Йосиф Шамли) и Презвитер Козма (Христо Петков) имат облика на съвременни духовници от висшия клир. Богомилите, положителните герои в този спектакъл – в образите са Иван Бърнев, Стефания Колева, Илиана Коджабашева и Павлин Петрунов – нямат нимби на светци, те са простосмъртни човеци с идеали.

„Убиха царя, играта се повтаря…“, пее рап трио на сцената като древногръцки хор. Владетелят се мултиплицира, новият е същият като старият, злото е неунищожимо. Това хип-хоп хорче създава някои от най-ценните моменти в спектакъла, защото звучи и като ехо, което потвърждава авторитета на царя, и като негова опозиция. Първоначално излизат като зли орисници, които натякват, че от човека цар не става, по-късно се кланят на владетеля с викове „Слава, слава“, а след всяко убийство грачат победоносно като лешояди над труп.

Музиката на Асен Аврамов приближава значително годините на царството на Борил до наши дни. А сценографията на Никола Тороманов обединява цялостно посланието на текста, режисурата, актьорската игра и музиката – действието се развива в няколко сфери, които придават футуристична среда на царската антиутопия, героите са като изгубени в космоса и времето. На финала всички сфери се събират и добиват форма на фуния, насочена към публиката. За да чуят дори глухите какво им се казва от сцената.

„Процесът против богомилите“ явно е нов етап от процеса на съпротивата в културата срещу властта. Александър Морфов напусна директорския пост в Народния, хвърляйки поредния словесен залп в посока Министерски съвет, наричайки го „чалга правителство“. С този спектакъл първата трупа продължава тази линия и като че ли навлиза в нов етап на борбата – проговаря срещу властта от сцената. Но не така, както артистите са се осмелявали да я критикуват преди 1989 г. – с ключови думи и метафори. Днес Цанев, Младенова и актьорите от „Процесът“ обвиняват пряко, без намеци. С огромна тревога за състоянието на днешна България.

Площад "Славейков"

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Владо Каракашев, проф.

Звучи като голееееема простотия.
Анонимен's picture
Анонимен

ПРОСВЕТЕН

НЕ Е ПРОСТОТИЯ , САТИРА Е НА БОРИСОВ И НА ОГРАНИЧЕНИТЕ ДУХОВНО ХОРИЦА, КОИТО ГЛАСУВАТ ЗА НЕГО! ЯВНО СИ ЕДИН ОТ ТЯХ Г-Н ПРОФЕСОР....
Анонимен's picture
Анонимен

"Цанев представя богомилството не като разрушителна ерес, а като коректив на тогавашната ни църква, станала слуга на светската власт..." - Нашата църква, станала слуга на светската власт,... и ББ??? Абе, псалмите, дето се носят съвсем друго нашепват. Цанев дали се е черкувал при пловдивското ники? "Борил се гаври с пълзящите лакеи начело на духовенството, но с тяхна помощ смазва хората на духа – богомилите." - Та днешния Борил Путя ли е, или ББ???
Анонимен's picture
Анонимен

Николов

Дали някоя телевизия ще посмее да излъчи пиесата? Ами сега!
Анонимен's picture
Анонимен

Спас

Ако някой познова авторката на тази дописка, нека и предаде, да не се опитва повече да пише театрална критика с жар на вътрешнополитически стажант-репортер.Ми тя издава кой е убиецът.Не може така.И след като една пиеса писана от спорен нашенец преди 40/примерно години/времена може да върши работа на съвременен виц, нека се върти на сцените.Кво му плащаш. Лошото е, че сего ще ударим такава челобитнина на Цанев, че ще го направим и него академик.А академици си имаме бол.Нямаме писатели драматурзи. Щото всеки претопля вчерашната манжа. Затова имаме разстройство.И толкова реклама за слездефекационна целулоза.
Анонимен's picture
Анонимен

Ели

Дали сме гледали същата пиеса? Постановката не е за хора с клаустрофобия и чувствителен слух: декорите са кошмарни, а озвучаването е просто трагедия, но не по Шекспир. Режисьорската работа е пълен провал: пиесата изобщо не е поднесена разбираемо и в съзвучие с днешния ден, а безумните костюми (нечовешка смес между Гулаг, семейство Адамс и пънк), люлеещите се декори (даже не разбрах какво са!) довършват и малкото останали нервни клетки на немилия и недраг зрител. Сюжетът е обезобразен, послание няма, има викове и крясъци, и позьорство. Накрая остава въпросът защо изобщо си отишъл...

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Туристическият сезон е слаб. Как да привлечем повече туристи по родното Черноморие?