Това е първата строфа на унгарския химн: „Боже, благослови унгарците…“

Унгария е себецентрична страна. „Извън Унгария няма живот, а ако има живот, то не е живот“ – не знам друг народ да има такава поговорка. Унгарците трудно се групират, не само езиково. За някои хора това е обяснението за явлението Виктор Орбан. И е истина, малка част от цялата истина.

За други Орбан няма нужда от такива дълбочинни обяснения – той е обикновен предател на демокрацията, замени я с „виктатура“. Озъби се на чуждестранните инвеститори, за да наложи своята представа за „орбаномика“. Взе на нож свободното слово и неправителствените организации. Прекрои бройката на парламента, за да пасне на падащия му рейтинг и на страха му, че ще загуби властта. Говори за „Велика Унгария“ и толкова е загубил представа за времето, че е готов да й стане крал. И това е истина, част от истината.

За трети Виктор Орбан е герой. Той превалутира банковите кредити под официалния курс на форинта и така не позволи на ипотеките да запратят на улицата хиляди длъжници. Той притисна монополистите да намалят цената на тока и когато сега унгарците получават сметките си, виждат отбелязано в червен цвят точно колко форинта са спестили за месеца, благодарение на неговата намеса. Той няма „големи началници“ в Европа като българския премиер, затова не им мълчи. И те не могат да му кажат копче, защото неговият старт в политиката е безупречно демократичен. Не обруга Русия, само за да се хареса на Европа. И това е истина, част от нея.

Тези противоположни представи нямаше да имат никакво значение, ако засягаха единствено унгарците. И ако човек не си задава въпроси като: Това, което се случва там, би ли могло утре да се случи другаде? То част от миналото ли е или от бъдещето? Знак за какво е – за връщане към срамни страници от миналото или предупреждение за мрачно бъдеще? Няма как да се отговори на тези въпроси, ако се описва само Виктор Орбан, без да се описва „Йоббик“.

Това е завидно талантлива абревиатура – „йобб“ на унгарски означава едновременно „по-добро“ и „дясно“, а името на партията е конструирано по аналогия с наставката за „комсомол“, тъй като началото й е поставено от студентска организация. И май с това добрите неща, които могат да се кажат за „Йоббик“, се изчерпват. Най-безопасната характеристика на партията е, че е крайно дясна. Наричана е екстремистка, шовинистка, профашистка, самата тя се определя като радикална национално-консервативна.

„Йоббик“ всмука Партията на унгарската истина и живот на известния с антисемитизма си драматург Ищван Чурка. Към наследената стара омраза към еврейството се прибави новата омраза към циганите и така се забърка един гулаш, който допадна на много хора, изпаднали и уплашени от изпитанията на унгарския преход, който откъм България изглежда успешен, но от който самите унгарци са поне толкова недоволни, обидени, отчаяни и отвратени, колкото и българите.

„Унгарската гвардия“ – униформена доброволческа организация, беше ни повече, нито по-малко от партийна милиция на „Йоббик“. В най-застрашените от битови кражби и размирици райони авторитетът й беше толкова голям, че пострадалите звъняха на гвардията преди да осведомят полицията. Съответно гвардейците пристигаха и раздаваха възмездие над ромските гета, както намерят за добре. На практика започваше да се случва онова, което е много добре формулирано на теория – когато един народ е разединен до последната възможна степен, той може да се обедини само през национализма. Какво можеше да направи срещу това символът на либерализма от времето на демократичните промени в Източна Европа Виктор Орбан?

Отрече се от либерализма. Публично, отчетливо, многократно, като при кръщение. И започна с малки стъпки да се придвижва в противоположната посока, за да спечели онези увеличаващи се като бройка унгарци, чийто гняв ги теглеше към „Йоббик“, но разумът ги възпираше. Ако не беше го направил, сега щеше да е в позицията на, да речем, Иван Костов – много умен, много верен и също толкова излишен. Само така на миналогодишните парламентарни избори партията на Виктор Орбан „Фидес“ можеше да спечели 45 процента и да получи втори пореден (а иначе трети) мандат. Втори останаха социалистите с 25 процента, но истинският опонент на Орбан стана третата политическа сила в парламента – „Йоббик“.

Какво усети, че трябва да прави в тази ситуация „Йоббик“? Точно така, започна да чисти образа си, като се придвижва в обратната на своята посока – демократичната. А те умеят да го правят зрелищно. Организират партийни събития в бивши синагоги. Гвардейците изчезнаха заедно с наподобяващите си свастики знаци. В началото на тази година член на „Йоббик“ бе принуден от партията си да живее три дни с цигани, защото направил расистки изявления в социалната мрежа. А при издънка, като спъналата тичащия с дете мигрант видеооператорка Петра Ласло от телевизията на „Йоббик“ N1TV, реагираха светкавично – уволниха я.

Лидерът на партията Габор Вона произнася политически речи, без да споменава циганите като причина за народното недоволство. Партията гради новия си образ на борец срещу статуквото (разбирай „Фидес“ и Орбан) със същия ентусиазъм и огромна мрежа от доброволци, с които създаде преди време неприемливия си образ на екстремист. Точно толкова упорито с помощта от предана чиновническа армия бившият либерал Виктор Орбан укрепва образа си на националист. Скритата същина на „Йоббик“ е непроменимо екстремистка, а скритата умора на Орбан е голяма. Битката между двете партии е по всички фронтове – на 24 юли с обвинение за трафик на хора бе задържан ръководителят на доскорошното паравоенно формирование на „Йоббик“ Роберт Киш. По социологически проучвания „Йоббик“ вече е втора политическа сила и при следващи избори пътят й към властта може да бъде препречен единствено от липсата на партньори.

Виктор Орбан може и да изглежда като комичен герой от миналото, но по-вероятно е да се окаже драматичен герой от настоящето и прототип на герои от бъдещето. Пропастта между бедност и богатство и мигрантският натиск ще ускоряват процеси, които в Унгария са видими. Там емблемата на либерализма Виктор Орбан извървя дълъг път, за да се срещне някъде по средата на пътя с Габор Вона, който пък потегли от своя път от точката на екстремизма. Тази точка по средата – все още безименна, неназована – може да се окаже център на баланса, който утре да потърсят други политици в други държави.