В брилянтната си нова книга The Road to Character, коментаторът на "Ню Йорк пост" Дейвид Брукс говори как всеки от нас индивидуално трябва да мисли по-малко за ценности като успехи, високи постове, икономически постижения. Това, което наистина има значение са т.нар. извисяващи ценности - кураж, честност, добродетелност. Той е напълно прав. Но нека да приложим това към нацията ни като цяло.

Подобно на хората и нациите имат моменти, когато трябва да се обърнат към най-високите ценности. Кризата с бежанците от Сирия е такъв момент.

Днес светът - не само Европа - се изправи пред масивна бежанска криза, след като разбитата държава Сирия стана непоносимо място за живот. Вълни от мигранти се насочват на север и на запад, като търсят да избягат от гражданската война, която причини смъртта на 250 хил. души и прокуди близо 10 млн. Ужасяващата "Ислямска държава" със заробването на хора, насилието над децата, екзекуциите чрез изтезания и употребата на химическо оръжие превърна това, което някога беше Сирия в сцена от антиутоптията на Кормак Маккарти "Пътят".

Това, което остана е нещо като брутална версия на "Игрите на глада", в които стотици хиляди са принудени да бягат като знаят, че само една малка част ще оцелеят след състезанието. Преценете, ако можете, какъв немислим кураж и решителност ви трябват, за да грабнете 2-годишната си дъщеря, да влачите своя неразбиращ 4-годишен син, да продадете всичко, което притежавате и да започнете опасно, скъпоструващо пътуване на близо 3000 км до Европа.

Какво правим ние в отговор? Кои сме ние - не като индивиди и дори не като нации - а като цивилизация. Какво правим в отговор?

Ако това е пътят към изграждането на характера, оценките на нашето представяне досега са противоречиви, най-меко казано.

Виждаме някои нации, които стоят и приемат бежанци. Други се отнасят грубо и пречат на онези, които искат само да преминат през границите им. Трети са се отдръпнали, опитват се да покажат, че това не е техен проблем, не е тяхна грешката, нищо лошо не се случва в света всеки ден.

Европейците ще открият своя път за обща помощ за бежанците. Появяват се нови форми на подкрепа. Те се препъват, но са най-близо по пътя за формирането на характера.

Какво трябва да направят САЩ? Къде сме ние?

Много биха казали, че имаме своите собствени проблеми, че да помогнем ще създаде опасен прецедент, че трябва да се занимаваме с нашите си теми, свързани с имигрантите ни, че някои джихадисти ще се промъкнат сред бежанците, за да ни навредят.
Има някаква истина във всичко това. Но е определящо за по-високите ценности, които трябва да следваме.

Бежанската криза не е само европейски проблем. Той е трансантлантически проблем, стига до същността на това, което наричаме "Запада", предизвикателство е за най-сериозните ни ценности. Има много неща, за които да се страхуваме. Но със сигурност Ангела Меркел беше права, когато каза: "Страхът е лош съветник".

Има притеснения за възможностите на джихадистите да се инфилтрират сред големия бежански поток. С основание. Трябва да се справим с този проблем чрез биометричните данни, анализиране на информации, събирани чрез кибер проследяване и проследяване на мобилни телефони, както и чрез много други инструменти, които сме създали.

САЩ могат и трябва да помогнат

Първо, трябва да се съгласим да приемем значим брой сирийски бежанци - поне 100 хил. души. Засега администрацията на Обама се е съгласила да приеме 10 хил. Това е много, много малко.

В края на краищата, това ще бъде добра сделка за САЩ. Някои могат да отварят дюнерджийници, но техните деца ще управляват старт-ъп компании в Силициевата долина, а внуците им ще са изпълнителни директори на някоя от 500-те най-преуспели компании. Това е нашата история и тя трябва да се повтаря. Помислете за качествата, които огромната част от тези бежанци имат, за да напуснат Сирия - кураж, решителност, издръжливост, находчивост. Те са  подарък за нацията, която ги приеме.

Трябва и да побутваме НАТО да бъде по-активна в кризата. Ролята на Съюза включва разузнаване и контрол, хуманитарна подкрепа за бежанските лагери, работа с европейските разузнавателни агенции за информация за бежанците, спасителни операции в морето за бежанците, които избират този път.

Ролята на САЩ трябва да включва да се тръгне от първоизточника на проблема - в Сирия. Това означава да се разбие "Ислямска държава", укрепване на Ирак, работа на международно ниво, за да се намери път за стабилизиране на Сирия и осигуряването на финансова подкрепа на държавите, които поемат най-големите бежански потоци - Турция, Йордания и Ливан.

Животът е пълен с избори, едновременно за хората и техните държави. Умният избор е да се помага и да се оказва подкрепа, и САЩ трябва да предложат своето съчувствие, компетентност и кураж на бежанците. Това е пътят на характера.

----

* Анализът на Джеймс Ставридис е публикуван в сп. Foreign Policy. Адмирал Ставридис е бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. В момента оглавява Fletcher School of Law and Diplomacy при Tufts University.