България може да се окаже сред група държави от ЕС, разследвани дали правилно въвеждат и прилагат  общите норми на ЕС в областта на миграцията и убежището, каза днес пред Клуб Z европейски източник, пожелал анонимност. Комисията трябва да обяви редовния месечен пакет процедури за нарушение в четвъртък, ден след насрочената извънредна среща на върха на ЕС за миграционната криза.

Службата на говорителите на ЕС отказа да потвърди имена на страни-евентуални обекти на процедури за нарушение, но говорителката ѝ Наташа Берто каза, че правната служба на Комисията наистина проверява как държавите от съюза, особено тези от "предната линия", прилагат законодателството за миграцията и убежището и Шенгенския граничен кодекс.

"Комисията наблюдава приоритетно прилагането на правото на ЕС в областта на убежището. Можете да очаквате в следващия пакет процедури за нарушение да бъдат представени нови случаи", каза тя.

В писмо до държавните и правителствените ръководители от ЕС преди срещата им в сряда в Брюксел председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че Европа не пази добре външните си граници.

"Ние, като европейци, в момента не можем да управляваме общите ни външни граници, оттук някои държави решиха да се пазят като затвориха техните национални (граници - б.а.)", написа Туск. "Защитата на Европейската общност е нашият първи дълг и задължение и ние се провалихме на този фронт".

Австрия, Унгария, Хърватия, Германия частично или изцяло затвориха общите си граници, след като имигрантската вълна ги достигна, преминавайки първо през Гърция, която освен членка на ЕС, е и част от неговата зона без вътрешни граници, известна като Шенген.

Франция често се е оплаквала, че Италия позволява на нелегално влезлите в нея през Средиземно море мигранти от Либия да продължат пътя си в Европа.

Европейските правила за убежището, т.нар. Дъблински регламент изисква държавата-членка, където мигрантът първо стъпи на европейска територия, да му вземе пръстови отпечатъци, да го регистрира и да го попита иска ли убежище. После тази държава е длъжна да реши молбата му за убежище за не повече от 18 месеца. Ако той междувременно отиде в друга страна от ЕС, тя е длъжна да го върне там, където е подал молбата си. Ако мигрантът не поиска убежище, първата страна-членка, през която той е влязъл в ЕС, е длъжна да го върне. Същото тя трябва да направи, ако той не отговаря на условията за даване на убежище, т.е. ако е икономически имигрант.

Серия от интервюта, които Клуб Z направи сред обитателите на импровизиран мигрантски палатков лагер в парк "Максимилиен" до службата по миграцията в Брюксел, показват, че мнозинството от тях са влезли в ЕС от Турция през Гърция, където не са им взети отпечатъци и им е позволено да продължат пътуването си през Бившата югославска република Македония и Сърбия към Унгария.

Други, които са използвали маршрут през Турция и България, пък са разчитали на трафиканти, които нелегално са помогнали да преминат границите, без да бъдат регистрирани.

Един от интервюираните разказа за мрежа от таксиметрови шофьори в Унгария, които чакат мигрантите в крайграничните села и ги возят за по 200 евро на човек до Будапеща и за по 700 евро на човек от Будапеща до Мюнхен през Австрия. Очевидно, тази практика е била възможна пред извънредното възстановяване на граничния контрол. Подробности за схемата четете в следващия брой на списание Клуб Z. 

Отговаряйки на наш въпрос днес, Берто каза, че държавите-членки могат да отказват международна закрила на граждани на трети държави, ако те достигат до ЕС през други страни извън него, които той смята за "сигурни", като например Турция и Сърбия. ЕС в момента е в процес на актуализиране на този списък. Решаването на конкретните случаи на такива кандидати за международна закрила зависи от споразуменията за реадмисия между ЕС и граничещите с него страни, каза Берто.