АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ

"Ние сме бедни и сме християни, затова не ги искаме тези хора" - така звучи един от основните аргументи на всички онези българи, които не желаят в страната им да пристигат бежанци. Как да си обясним тази враждебност? Отправихме този въпрос към германския писател от български произход Илия Троянов.

Илия Троянов.

Ето неговия коментар:

"Мои африкански приятели много пъти са ми казвали, че навсякъде в Източна Европа усещат много по-силен расизъм, отколкото на Запад. За това от една страна е виновен комунистическият интернационализъм, който дълги години празнословно надуваше главите на хората, но нямаше никаква вътрешна субстанция. От друга страна това са държави, които още не са имали възможност да се развият в посока на отваряне към света и все още са тежко обсебени от идеологията на национализма.

Има и още нещо. Християнството в България, с извинение, е просто театър. Според мен българският народ никога не е бил особено вярващ. Фактът, че всички тези хора с огромна бързина от атеисти станаха християни, е доказателство, че това е театър, цирк. И опортюнизъм.

Когато подготвях предишната си книга „Там, където е погребан Орфей”, доста обикалях из Родопите и из други райони, където живеят много мюсюлмани. Тогава установих, че и българските мюсюлмани не са дълбоко вярващи. Тъй че моят опит изобщо не потвърждава онова, което чета и слушам, че сред българските мюсюлмани имало голям екстремизъм. Смятам, че това са измишльотини.

Процесите срещу имами и всички тези слухове са просто опит да се създава някаква истерия сред хората, която да оправдае факта, че бежанците се държат в ужасни условия - видях го лично миналата година, когато посетих четирите най-големи лагера за бежанци в България.

В интерес на истината обаче това не е само български проблем. Дори в лагера в Трайскирхен край Виена условията са нечовешки. "Амнести Интернешънъл" публикува по въпроса един наистина шокиращ анализ", посочва писателят.

Материала препечатваме от Дойче веле.