"Златните пръсти" на "Атака" тепърва ще вдигат своята цена. Защото всеки от 6-те параграфа на промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа трябва да събере по 180 гласа, за да бъде приет.

                         Димитър Гочев

Това стана ясно от думите на бившия конституционен съдия Димитър Гочев пред Клуб Z. Така той коментира възникналите спорове в кулоарите на парламента за това как трябва да продължи процесът на промени в Конституцията. Според някои депутати на второ четене е достатъчно всеки текст да събере 160 гласа, за да бъде приет. Според Гочев обаче това не е така.

"Всеки текст на второ четене трябва да получи 180 гласа. Тогава, когато промените са тръгнали по-бързата процедура тя се прилага за целия процес. Тези текстове, които не получат 180 гласа просто отпадат", заяви Гочев.

Промяната на Конституцията е уредена в чл.155 от основния закон. В него е записано, че Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители (180) на три гласувания в различни дни. Това е т.нар. бърза процедура, в която парламентът влезе, след като с подкрепата на 9 гласа от "Атака" събра 184 гласа "за" промените в основния закон.

Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители (160), промените се поставят за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. Това е т.нар. бавна процедура, която преди изнеанадващата намеса на "Атака" изглеждаше по-вероятната.

Заради двете писти за промени в Конституцията сред управляващите имаше дискусии какво би станало, ако даден текст при второто четене не събере 180 гласа, но получи 160 например. Гочев смята, че подобна хипотеза не е била предмет на вниманието на Конституционни съд. Според него обаче текстът в основния закон е достатъчно ясен.

Пред Клуб Z депутатът юрист от "Атака" Явор Нотев също заяви, че всеки един текст трябва да събере 180 гласа. Той обаче изтъкна, че никак не е сигурно дали "Атака" ще гласува идентично и на второ четене.

"Ние имаме своите предложения, всичко зависи от дебатите, които ще се проведат", каза Нотев.

Повечето от депутатите от управляващото мнозинство твърдят, че нямат дори предположения какви са причините, поради които хората на Волен Сидеров рязко смениха позицията си и все пак в последния момент подкрепиха промените в Конституцията. Част от тях признаха, че са били изненадани от резултата в залата. От някои коментари обаче стана ясно, че въпросът се е решавал на най-високо ниво между ГЕРБ и "Атака".

Неяснотите около поведението националистите обаче родиха нови вицове в кулоарите на парламента.

"Сега правосъдният министър доволен ли е, или е до Волен", шегуваха се депутати.

Правосъдният министър Христо Иванов е основният двигател на конституционните промени.

Промените в Конституцията са свързани със съдебната реформа. Най-важната от тях е разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии - съдийска и прокурорска, като всяка от тях ще отговаря за съответните кадрови назначения.

Сидеров се сдоби с определението "златен пръст" в миналия мандат на Народното събрание. Тогава благодарение на неговата регистрация парламентът събра кворум и избра правителството на Пламен Орешарски. Впоследствие работата на депутатите до голяма степен зависеше именно от това дали депутатите от "Атака" са в залата или отсъстват.