Опасно място е Европейският съюз. И особено неговият Европейски съвет, където седят 28-те най-важни европейци.

Ето на, днес, в малките часове, Ангела Меркел, канцлерката на Германия, за малко, без да иска, да свали най-приятелското ѝ правителство в Източна Европа, това на Бойко Борисов.

Тя го цитира пред журналисти, че то поискало ЕС да създаде в страната му приемен център за мигранти. В утринното публично пространство на татковината настана антиправителствена врява и олелия.

Борисов, според един вестник – „видимо гневен“, обясни пред стъписаната общественост, че думите му били извадени от контекста и че имал предвид европейската помощ, която такъв център („гореща точка“, оттук нататък г-точка) предполага, ако миграционният натиск върху страната ни се усили както върху Италия и Гърция.

В гнева си Борисов не уточни кой е извадил думите му от контекста им, прибягвайки до удобния страдателен залог. Те „са извадени“, вместо „еди-кой си ги извади“.

Меркел каза на пресконференцията си, че е доволна от извънредната среща на върха на ЕС по миграцията снощи и увери журналистите, че присъствалите лидери за всичко са се разбрали.

Ако са се разбрали обаче така, както тя и Борисов, ЕС и неговият Европейски съвет наистина са опасни места.

Но има и по-опасни. Например България. Нейните медии тази сутрин в хор цитираха евродепутатката от ГЕРБ Ева Паунова, която е превеждала на част от срещите на Борисов, да отрича, че той е искал г-точка в страната ни.

Тук вече компотите изцяло прераснаха в компютри. Паунова наистина вчера е превеждала на Борисов на част от разговорите му преди Европейския съвет, а именно – на срещата на националните лидери от ЕНП, която традиционно предшества заседанието на Съвета.

На последното обаче присъстват само държавните и правителствените ръководители. Не им превеждат депутати от техните партии, а щатни преводачи на Съвета, които са положили клетва за конфиденциалност, що се отнася за дискусиите в закритите заседания.

Самата Паунова коректно каза пред националното радио: „Това, с което аз съм запозната, на срещите, на които аз съм присъствала в Брюксел вчера, от българска страна не е поискано България да става “гореща точка” и да имаме разпределителен център“.

На пресконференцията си Меркел говори именно за обсъжданията по време на самия съвет, а не – на предшестващите го партийни форуми.

Но именно в позицията на националните лидери от ЕНП, приета на вчерашната им сбирка се казва: „Насърчава Европейската комисия и държавите-членки бързо да създадат „горещите точки/центровете за обработка в държавите-членки от първата линия и в страните от Западните Балкани“.

Това, разбира се, не означава, че Борисов е обсъждал темата и че е предлагал България като домакин на такава точка на партийната среща.

Забележително е и че всички се обърнаха към Ева Паунова и никой – към Щефен Зайберт, говорителя на Меркел.

Ако това е нивото на информираност на информиращите, Делян Пеевски блестящо е изпълнил мисията си. Българската публика е на тъмно. Могат да я лъжат и да я водят за носа към зеления хайвер, както си искат.

Следователно България също е опасно място и би трябвало да се разглежда не като дестинация, а като източник на миграция, на хора, които бягат от лъжата и от мъглата.

Цялата врява щеше да бъде спестена, ако Борисов, подобно на Меркел, беше дал пресконференция и беше изяснил позцията си в правилния контекст. Той има основание, че т.нар. г-точки не са непременно нещо лошо.

Те означават, че страната, която ги има, получава финансова и кадрова подкрепа от ЕС, за да приема, установява идентичността, регистрира, взема пръстови отпечатъци на мигрантите и да отсява тези с право на международна закрила от тези, които подлежат на връщане съгласно споразуменията за реадмисия със съответните държави на произход.

Обратната страна на г-точките обаче е, че те потенциално могат да се превърнат в притегателни пунктове на нова миграция – когато в страните-източници научат, че там някъде на Апенините и на Балканите има няколко места, откъдето могат легално да те пратят я в Германия, я – в Швеция. Жална ѝ майка на европейската страна-членка, набара ли Третият свят г-точката ѝ.

Европейските пари и специалисти за тези центрове са хубавата им страна. Лошата, която е изцяло отговорност на приемащата държава, а не на ЕС, е че за целия поток кандидати за убежище и пренасочване тя трябва да създаде битови условия, които да гарантират тяхното „достойно съществуване“ и обществения ред и безопасност.

Казано без политическа коректност, тази страна трябва да направи дългосрочни бежански лагери на своя територия. Ако те са от затворен тип, ще струват скъпо (оборудване, охрана, изхранване и бит на лагерниците) и ще са постоянна заплаха за бунтове или за критики и правни процедури, що се отнася до спазването на човешките права.

Ако са от отворен тип, това означава непредвидимият им брой обитатели да плъзнат навред из страната и отвъд нея с всички възможни последствия.

Това са очевидните причини Унгария да се откаже от предложената ѝ европейска солидарност – от територията ѝ да бъдат пратени в други страни от съюза 54 000 нелегално влезли мигранти. Срещу тази услуга, тя трябваше да приеме да ѝ поставят г-точка. Пред нея правителството на министър-председателя Виктор Орбан предпочете само да се оправя с мигрантите.

Това обаче не означава автоматично, че г-точката би била лоша за България.

Смисълът ѝ до голяма степен зависи от географското положение на съответната държава. Унгария е централноевропейска страна. Тя се оказа „фронтова“ за миграционните вълни, само защото Гърция, затънала във финансови проблеми и управлявана от серия слаби правителства, се оказа неспособна, а май и не особено мотивирана, да пази външните граници на ЕС и на неговата зона без вътрешен граничен контрол, известна като Шенген.

Пропуснати бепрепятствено през Гърция, мигрантите прецапваха през нечленуващите в ЕС западни Балкани и се оказваха пред стените на Будапеща както османците през „Великолепния век“.

Прави чест на българските правителства, включително на това на Борисов, че в голяма степен затвориха България като предпочитан маршрут за нелегалната миграция.

Страната ни безкористно пазѝ от нашествието Шенгенската зона и нейните свободи, без да се ползва от тях. Членки на зоната като Гърция и Италия не го направиха и продължават да не го правят, макар да са доста по-богати и по-облагодетелствани, що се отнася до еврофинансирането. Когато обаче го направят, Унгария наистина няма да се нуждае от г-точка. Тя ще престане да бъде „държава от първата линия“.

За разлика от нея България, точно както Гърция и Италия, е на тази линия. Тя е „фронтова държава“ по географско положение и не може да избяга от съдбата си. „Г- точката“, освен че ще бъде притегателен център, поне ще е някакво средство за управление на миграционния поток и гаранция, че поне част от него ще бъде преразпределян за останалата част на Европа или връщан.

Всичко това трябва своевременно и ясно да се „комуникира“ (съобщава) на българската общественост. Правителството разполага с достатъчно кадри и финансови ресурси за това. Да ги използва. Не бива да очакваме от бундесканцлерката да свърши тяхната работа.