Тазгодишните избори за Европейски парламент ще се запомнят със сигурност поне с едно – впечатляващият брой на независимите кандидати. Срокът за регистрацията им в ЦИК изчита днес. Засега те са осем. За справка - през 2009 г. Чавдар Николов е бил самотен в краткото си амплоа на независим кандидат за евродепутат. През 2007 г. подобни политически ентусиасти липсват.

Списъкът на желаещите да се състезават без подкрепата на партия или коалиция през 2014 г. впечатлява освен с многолюдност и с разнообразие на типажи, повечето от които добре познати. В доста странната амалгама, която забъркват,все пак могат да бъдат разграничени няколко линии, макар и твърде условни.

Хора на бизнеса

Папазов сериозно се е заел с кампанията си. Обикаля страната с автомобила си Tesla Model S, който също рекламира независимия кандидат. Снимка Facebook профила на Виктор Папазов

Тук безспорно най-колоритната фигура е на Виктор Папазов. Той изглежда и силно амбициран да води усилена кампания, въпреки че се зарича: „Това са първите и последните избори, в които участвам”. Има вече предизборен сайт www.nezavism.bg, девиз и известни хора, които го подкрепят – Валди Тотев, Христо Мазнейков, Йордан Ведър и т.н. Мотивацията на Папазов за участие в евровота не е изненадваща – той е „отвратен от партиите” и „не иска да е зрител”. „Да преодолеем погнусата, да приемем помията, която ще се излее срещу нас, да запретнем ръкави и да започнем да почистваме и нареждаме страната си. Видя се, че досегашните партии и партийци не са в състояние да го направят”, казва Папазов.

Самият Папазов се представя като „син на български генерал, 55-годишен, неосъждан, необременен партийно”, единственият българин (засега), завършил Advanced Management Program на Harvard Business School. И най-вече твърди: „Аз съм един от вас”. Последното заявление, имайки предвид биографията му, изглежда спорно. Припомняме само някои интересни факт, свързани с многопластовата личност на независимия кандидат.

Папазов е основател на Българската Фондова Борса. От 1992 до1998 г. той е изпълнителен директор на борсата.
През 2003 г. името му влезе в медиите по повод на един много интересен случай. Тогава „Загорка” обяви акция: Който събере най-много капачки от едноименната бира, печели чисто нов джип БМВ Х5, оценен на 53 000 евро.
Папазов, който тогава беше зам.-председател на Българската фондова борса, организира национална кампания за събиране на капачки, като плащаше между 7 и 10 ст. за бройка в зависимост от количеството. За два месеца той успя да събере 337 000 капачки, в които инвестира около 35 000 лв. и спечели колата.

Но бизнесменът не се качи на хитовия джип, за който тогава се чакаше с месеци при дилърите, а го продаде и спечелените пари вложи в новосъздадената си консултантска компания.

По-късно, по времето на управлението на ГЕРБ Папазов стана известен с писмо до в. "Уолстрийт джърнъл", което беше препечатано от всички български медии. В него той се противопоставяше на увеличението на капитала на фондовата борса с цел държавата да стане мажоритарен собственик, като изкупи новите акции по номинала им от лев.

Според Папазов цената е прекалено ниска и ощетява другите акционери. Акцията на държавата тогава мина, но той се оказа прав – след като борсата стана публично дружество, нейните акции се продаваха за над 2,40 лева.
Папазов е доказал бизнеснюха си, но едва ли сега обмисля схема с капачки, за да си осигури нужните гласове, за да бъде избран. Ако не успее, казва, че ще се върне при 10-те си кошера, от които трето лято вади мед.

29-годишният Орлин Калев поне на пръв поглед с вида си и с изказванията си на отличник натегач е антипод на Папазов, развива се в една посока право напред. Калев е регионален мениджър за България на белгийската компания „Електоруиндс”, която работи в сферата на възобновяемата енергия, собственик на централите Шабла-север и Шабла-юг. Завършил е английска езикова гимназия във Варна, международни икономически отношения пак във Варна, не отишъл да учи в чужбина, за да може навреме да започне да развива собствен бизнес. Възобновяемата енергия според него е мисия.

 „Споделя с усмивка как приятели са го питали дали не се взима за Дон Кихот, като се е захванал с тази "вятърничева" работа – енергия от перки. "Когато обаче открихме парка в Шабла и застанахме под 150-метровите турбини, аз ги попитах – кажете сега, това вятърни мелници ли са, а аз Дон Кихот ли съм", разказва Калев пред в. „Капитал” м.г. в затрогващ стил.

Интерисува се от политика от невръстен, бил е в младежкото СДС, после го напуска. 
Политиката явно не го напуска, защото сега е решил да изпробва късмета си като независим евродепутат. Като всеки предприемчив млад човек знае, че ако не друго подобен опит ще хваща окото в едно CV, преведено на английски и представено на чужди работодатели.

Калев си има и събрат от Стара Загора. Александър Сандев е на 31 години, завършил е Американския университет в Благоевград – политически науки, международни отношения и европеистика. От 2010 г., както съобщава в предизборния си сайт, е собственик на компания за мениджмънт и представителство. Страницата му във фейсбук е харесвана 1063 пъти. Дори и всички негови последователи в социалната мрежа да се подпишат за кандидатурата му, Сандев трябва да намери още около 1500 души.

Пред Клуб Z той обясни, че се кандидатура, защото няма вяра в нито една партия,  че изпратените от нея представители в ЕП ще защитават националните интереси на България, а не интересите на партия,  а кандидатурата му е експертна, а не политическа. “Всички партии, по един или друг начин, доказаха и продължават да доказват, че за тях най-важна е субсидията и компроматът, който ще намерят против техните колеги. За мен най-важното е суверенитетът на моята родина”, казва Сандев. Признава, че все още събира нужните му 2500 подписа.

“За съжаление шансовете ми са равни на шансовете на всяка една партия. Все пак прагът, който се определя от държавата е еднакъв за всички, което мисля, че не е честно спрямо независимите кандидати”, твърди той. 

Чужда връзка или българи от странство е условната втора група

Кандидатурата на Алекс Алексиев сякаш предизвика най-много вълнение (перди да се появи Евгения Банева, която засега обира точките). В момента той е председател на неправителствената организация “Център за балкански и черноморски проучвания”, но тази титла нищо не казва за любопитната му биография. Алексиев е син на убития през 1944 г. художник и издател Райко Алексиев и това го определя като последователен антикомунист.

В първите години на прехода е съветник на Филип Димитров като министър-председател и според някои негов зъл гений. До 1989 г. Алексиев живее в САЩ. Работил е за корпорация “Ранд”, бил е научен сътрудник в института “Хъдсън” във Вашингтон, негови анализи по национална сигурност са се ползвали от Пентагона и ЦРУ. Известен е като специалист по международна сигурност с фокус върху радикалния ислям. Обяснението за решението да се бори като независим кандидат той даде в специално изявление, в което намеси външни и вътрешнополитически фактори. Основният му довод, както и на повечето от останалите участници, е липсата на алтернатива на българската политическа сцена.

“Голата агресия на Русия в Крим беше осъдена като флагрантно нарушение на международното право от целия свят. С изключение на България, където управляващите официално говорят двусмислици, но истеричните проруски брътвежи на базата на БСП и „Атака” показват съвсем ясно на коя страна са. Вредата, която тези хора причиняват на страната, е трудно измерима. Достатъчно е да кажем, че отговорни немски политици вече открито говорят, че приемането на България в ЕС е било грешка.
Още по-тревожен е фактът, че на политическата сцена днес няма ясна алтернатива. БСП, ДПС и „Атака” са възможно най-продажното и антибългарско управление на траната от прехода насам. ГЕРБ продължава да защитава „Южен Поток”, който е един открито антиукраински, антибългарски и антиевропейски проект. С други думи, те също защищават интересите на Москва. Остават реформаторите, в чиито редове се намира партия, която възхвалява човек, който управлява със забрана на „Туитър” и „Ютюб’”, обяснява той.

Между Алексиев и другата кандидатка от чужбина Румяна Угърчинска общото са дългите години живот в небългарска среда, които обикновено влияят добре върху личностното израстване, но понякога изкривяват възприемането на родната действителност - или към идеализация, или към опростяване на нещата. Дистанцията често създава усещането, че имаш рецепти, които можеш да предложиш на сънародниците си. 

Може малко спекулативно да обединим Алексиев и Угърчинска и заради елемента “конспирация”. На Алексиев, с основание или без, му се приписваха конспиративни прийоми по времето на първия син кабинет, а Угърчинска се заравя дълги години в конспирацията около атентата срещу папа Йоан Павел Втори и българската следа там.  

Угърчинска е родена през 1963 г. в София, но само 9 години от живота си е прекарала в България. Гимназия завършва в Париж, а френска филология - в СУ “Кл. Охридски”. После идва магистратурата по информация и комуникации в Сорбоната. Днес е разследващ журналист в Париж. Теми на нейните публикации и разработки са мафиите в Източна Европа, трафикът на хора, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна и т.н. През 2005 г. издава първата си книга - “КГБ и компания на щурм към Европа”. Втората й книга е озаглавена “Истината за атентата срещу Йоан-Павел II”, плод на разследване, продължило повече от 10 години.

Желанието на Угърчинска да бъде евродепутат не е толкова неочаквано, ако се проследи засилената й политическа активност през последните години, свързана с избирателните права на българите зад граница. Според тезата, на която тя е горещ застъпник, българите, които гласувават в чужбина трябва да имат право да имат представител в Народното събрание, а не гласовете им да се разпределят по избирателни райони вътре в страната. 


“Единствените избори, в които тази равнопоставеност съществува, са европейските избори – при тях няма значение дали сте с двойно европейско гражданство, дали сте „уседнал“ или не. Ето, аз съм двоен гражданин, но живея във Франция. Това не означава, че нямам отношение към България и нямам право да помогна с нещо на своята държава”, обяснява журналистката.

В графа”други” попадат три твърде различни участници

Николай Йовев, известен още с многозначителния прякор Горския, е кандидатът на крайните националисти. Той има внушителни татуировки, вид на класически участник в агитка, на когото е добре да не противоречиш.

„Крайно време е някой да отстоява българските интереси качествено и да изсветлява пагубните за България европейски директиви” обяви Йовев мотивите си на пресконференция.

Николай Йовев-Горския

Горския иска да стане евродепутат, за да се бори от сърцето на Европа с хомосексулистите, които диктували какво се случва в Брюксел и Страсбург, стана още ясно.
Йовев е подкрепен от „Национална съпротива”, „Кръв и чест” и футболни фенове от различни фракции. На пресконференцията се появи и Елена Ваташка, председател на сдружението на футболните фенове, “прочула се” около нападението на Джумая джамия в Пловдив.

"Горския е номиниран, защото е политически затворник", даде още важни аргументи един от водачите на Националната партия на България Благовест Асенов.

Всъщност Йовев е прясно-прясно излязъл от ареста. Той беше освободен преди около месец, където лежа година и половина без да му бъдат повдигнати обвинения за подхвърленото взривно устройство в Сандански през юни 2012, което уби мъж от ромски произход.

Без затворнически опит, но достатъчно популярен с етикета си на самообявил се протестиращ е и друг от кандидатите - Янаки Ганчев.

Звездата му изгря около февруарските протести м. г. Ганчев стана едно от емблематичните лица, участваше в битката срещу монополите от самото им начало като председател на Асоциацията на потребителите на комуникационни и интернет услуги, но голяма част от протестиращите постепенно се разграничиха от него.

Ганчев, който беше със значително по-висока от средната възраст на протестиращите, винаги беше следван от група от няколко десетки младежи. Той се превърна в активен участник във всякакви тв студиа и самонарочен изразител на гласа на народа. На парламентарните избори м. г. не пропусна да си спретне коалиция “Гражданска инициатива “Орлов мост”. Сред исканията й бяха свикване на Велико народно събрание, лустрация на хората от държавна сигурност и т. н.

Срещу Ганчев имаше обвинения, че е предвожда малолетни хулигани, на които им е платено, за да създават напрежение и да опорочават  летните протести. Сега той се пробва като независим кандидат и отново борец срещу монополите.

Най-много вълнения обаче предизвика в петък една друга кандидатура  - на Евгения Банева, съпруга на скандалния бизнесмен Николай Банев. Напоследък шумът около фамилията беше позаглъхнал, сега обаче се възобнови с пълна сила. Научихме най-различни “любопитни факти” за Банева - пред Клуб Z тя сподели, че е млада, еманципирана и образована, че е инициирана да се пробва за независим евродепутат, че ще се бори срещу партиите. Състрадавахме, че богатите плачат, но за себе си, защото нещата не им вървят добре напоследък. 

Ако само предположим, че кандидатурата на Банева е пиар ход, то с основание можем да провъзгласим акцията за повече от успешна. 

Евгения със съпруга си Николай Банев. Снимки БГНЕС

През последните години Евгения влизаше в новините заради сблъсъците си с правосъдието заради неплащане на данъци на фирмите на фамилията и обвиненията срещу ГЕРБ. Според Банева партията на Бойко Борисов подлагала на репресии нея и съпруга й, за да им вземе бизнеса. Банева беше осъдена  условно, тъй като прекъснала електропровод, който минавал през курортния комплекс Русалка, който е собственост на семейството, но впоследствие присъдата беше отменена. Фамилията води и битки с община Каварна и кмета Цонко Цонев, който се опитваше да гарантира свободен достъп до плажната ивица на туристическия комплекс.

Ако се съберат информациите по медиите, посветени само на светския живот на “звездната двойка”, вероятно те биха оформили няколко десетки дебели тома. Баневи в тон, който някои наблюдатели определяха като парвенюшки, охотно споделяха всякакви подробности за обувките си, колите си, чантите си, спалните си и т.н. 
Същевременно отбягваха темата как Николай Банев се е сдобил с първия си милион и какво се е случило по времето на масовата приватизация.
Преди няколко години слух прати фамилията в емиграция в Южна Африка. Слухът обаче се оказа силно преувеличен и сега от амплоата на светска и бизнесдама Евгения Банева се прехвърля към битката за европарламента. 

В казуса „независими” основният въпрос обаче не е „Кой”, а „Защо”

Кандидатите са почти ясни (може още някой кандидат да се включи до края на днешния ден, когато изтича срокът за регистрация в ЦИК на изпълнителни комитети, които издигат независимите кандидати), но шансовете им да се докопат до депутатско място в Европейския парламент са повече от нищожни. През 2007 г. на евроизборите гласуват 1 937 696 българи. Има общо 16 партии и коалиции, независими липсват. През 2009 г. действителните гласове са 2 576 434. Има един независим кандидат - Чавдар Николов. Той получава 8656 гласа или взема 0,33% . Според изчисления на математика Михаил Константинов една партия на сегашните избори трябва да вземе около 150 хил. гласа, ако се запази избирателната активност от вота през 2009 г. Според някои прогнози тя може да бъде и малко по-висока - до 2,8 млн. Тогава прагът, както показва простата сметка за един евродепутат ще нарастне. “Очакваната избирателна активност  е около 2,5-2,8 млн. избиратели. Това означава, че един депутатски мандат ще е 150-160 хил. гласа”,  изчисляват и от “Афис”.

Така ако теглим чертата излиза, че независимият кандидат X  ще трябва да получи около 145-150 хил. гласа, колкото една от по-малките партии с шансове за европарламента. Може и да се моли активността да е възможно най-ниска, но и това няма да му бъде кой знае колко от полза. 

Егоманиаци или борци за политическа правда 

Какво все пак мотивира толкова много хора да се пробват като независими кандидати. 

“Тщеславието е водещ фактор”, смята социологът Кольо Колев от “Медиана”. “Отзоваваш се под светлината на прожекторите, имаш възможност да пробваш собствените си възможности, друг е въпросът дали винаги си ги оценил правилно”, обяснява той наплива от кандидати. Според него мотивацията често е като при “Биг Брадър”.“Какво кара интелигентни иначе хора да участват в това риалити. Ще те видят, ще те чуят, ще разберат колко си готин”, онагледява социологът тезата си.

Събрани няколко от потенциалните причини изглеждат така:
Размиване на гласове – слабо ефективно е, колко гласа могат да размият независимите и затова е по-малко вероятно като причина.
Желание за себеизява – има хора, които обичат да се гледат по медиите и да напомнят за себе си, причината "голямо его" е много вероятна.
Възможност за евтина самореклама – не само, че е евтина, но държавата даже частично плаща за нея. С новите медийни пакети независимите могат да получат 5000 лв. за изяви. В случая с хората на бизнеса така повече от месец могат да рекламират и дейността си, други могат да издигат дадена кауза, да развиват спорни идеи и т.н. не само безпрепятствено, от широка трибуна, но и при много изгодни условия.
Лесно е. - Това е една много важна причина. Новият Изборен кодекс  максимално улесни достъпа, което беше и едно от обещанията към протестиращите през зимата на м. г. Сега и един от онези „протестъри” Янаки Ганчев е на линия и готов да се възползва от придобивките. Според новите правила за регистрация на независим кандидат от Инициативен комитет трябва да се внесе депозит от едва 100 лв. ИК се състои от максимум 7 души, но и трима вършат работа. За да продължи напред кандидатът все пак трябва да представи 2500 подписа. Интернет, социалните мрежи правят възможността за популяризация на даден кандидат още по-лесна.

Според Колев дори и да нямат шансове, ако независимите кандидати имат какво да кажат, да дадат гласност на някаква важна теза, да накарат хората да се замислят по сериозен проблем, участието им си струва.

“Дълбокото ме убеждение обаче е, че голямото количество принизява идеята за независими кандидати”, обяснява социологът.

На избори 2014 г. обаче отново ще слушаме най-вече колко лоши и безпринципни са партиите, как трябва да се борят монополите, да се даде шанс на експертите, как нещата трябва да се променят, за цвят ще има крайнонационалистическа и антигей риторика.

По темата работи и Емил Петров