МИЛКО ГЕОРГИЕВ

Новината, че българският Парламент (учудващо е, че все още го изписвам с главна буква, нали?) е забранил използването на мобилни телефони в часовете доведе до много странна за мен буря сред моите познати в социалните мрежи. С много малко изключения, почти единодушно всички изглеждат да са “против”.

Ще започна с това, че явно от разстояние нещата изглеждат различно. И без да претендирам за изчерпателност, бих искал да обясня защо мисля, че тази забрана, макар и не на място, е правилна. И моля, не ме убивайте с камъни.

Преди всичко мобилните телефони са вече преимуществено „смарт“. Притежаването на смарт телефон означава не само достъп до интернет и приложения, което е основния аргумент на противниците на забраната. Доводът, че достъпът до интернет и приложения може да е много добър педагогически инструмент е валиден. Но смарт телефоните са преди всичко приложения като Snapchat, WhatsUp, игри, Facebook (който вече далеч не е основен приоритет на тийнейджърите, между другото), SMS и всякакви други фактори, които драстично намаляват вниманието на учениците. „Гардиън” цитира проучване, което категорично показва, че забраната за ползване на телефони в клас осезаемо увеличава успеваемостта в училищата, които са я въвели. Забраната води до увеличение със седмица на ефективното време в училище в рамките на една учебна година. Изследването е направено от London School of Economics.

Други изследвания показват , че т.н. екранно време (screen time) има доста противоречиви, често и негативни последици за умственото развитие на децата. Непрекъснатото използване на смарт-устройства води до сензорно претоварване (sensory overload).

С радост насочвам читателите си към Ива Александрова, наша добра семейна приятелка и любимият ни логопед, която води тази битка от дълго време – повече за нея може да научите на logopedika.eu. Когато преди пет години имахме проблем със проговарянето на сина ни, нейното първа и категорична забрана бяха таблетите, телефоните и телевизията. И резултатите бяха почти мълниеносни – за по-малко от шест седмици Алек започна да проговаря.

Ако и това не ви е убедително, опитайте се да си спомните как изглежда една вечеря у вас. Позволявате ли на децата си (а и на себе си) да ползват телефоните на масата? Ако да, способни ли сте да проведете нормален разговор?

Несъмнено смарт- устройствата имат и преимущества. Провеждани регулярно във Великобритания проучвания за ползването на таблети в училище показват, че при подходящи условия и строг контрол от страна на учителите таблетите позволяват множество преимущества – по-добро персонализиране на съдържанието, индивидуални задания, следене на работата в реално време, спестяване на време за проверка, по-висока ангажираност и на деца, и на родители. Същевременно, за да могат тези ползи да бъдат постигнатие необходимо наличието на инфраструктура и съдържание, адекватно за тези устройства. И не на последно място ясни правила за ползването им.

И тъй като не исках да започвам този текст с аргумента „а тук правят така“ ще го спомена като последен. В двете училища, в които са нашите деца тук са забранени мобилните телефони. Не само за децата, но и за родителите и учителите. Причината за това не е само от вредите от телефоните, но и възможността те да правят снимки. Разрешението да се снима едно дете е решение на неговия родител и не всички от тях са издали това изрично съгласие.

За сметка на това в класната стая има оборудван компютърен кът, в който например се провеждат заниманията по математика. Така се дават и домашните – онлайн – като детето може да ги прави и на таблета. Училището праща на родителите елементарен, но много информативен newsletter всяка седмица, има сайт с интеграция с календара на Гугъл, и всякакви други дребни ИТ благинки. Не мисля, че ИТ културата на децата страда от забраната да се ползват телефоните в училище, а в случай на спешност родителите са незабавно извикани от администрацията на училището без ученика да звъни сам.

В заключение ще си призная, че реших да напиша този текст по една проста причина – безусловното отричане на това решение от страна на голяма част от моите приятели. Съгласявам се, че поставянето на такава забрана в закон изглежда нелепа. Но контактът ми с учители в България показва, че има пълна абдикация от отговорността да се прилага училищния правилник, а учителите търсят линията на минимално съпротивление с родителите. Залагането на забраната в закон според мен има, макар и нереалистичната цел, да освободи учителите от необходимостта да се обясняват пред родителите. Несъмнено, като всичко друго в Територията и тук законоприлагането ще куца. Но това важи за всички закони в държавата и не е тема на тази дискусия. От друга страна смятам, че ако учител намери начин да интегрира успешно таблети и телефони в учебния процес, това може да стане абсолютно без да се нарушава забраната, която е за ползването им в часовете. И не на последно място, имам усещането, че реакцията беше просто инстинктът, който развихме през годините на прехода да се съпротивяваме на всеки нов административен идиотизъм наложен без да има дискусия в обществото и проучвания, които да внесат рационални аргументи в една нормална дискусия.

 

------------

Милко Георгиев е специалист в областта на информационните технологии и телекомуникациите. В момента живее и работи във Великобритания. Текстът му препечатваме с негово разрешение от блога му.