Имах някакво абсолютно налудничаво позвъняване от  радио "Русская служба новостей".

"Аркадий, разкажете колко хора имаше вчера на митинга, на Марша на Истината или както там го наричате." Егати началото. Както там го наричате... Е, разказах. Защо толкова малко? Разказах.

"Вие лайкнахте поста на Аваков (б.р. министър на вътрешните работи на Украйна). Като кореспондент, работещ в Украйна, какво е мнението Ви за случващото се сега в източните области?" Започнах да разказвам. Казвам, че смятам, че тук е замесена Русия. "Аркадий, а имате ли доказателство и потвърждение на доказателството? Какви са Вашите източници на информация?" Какви могат да бъдат източниците на информация... Казвам, че Русия вече открито заяви за създаването на сили за специални операции, призвани да провеждат диверсионни актове зад граница, че "самоотбраната" е въоръжена до зъби, че такава широкомащабна организирана операция не избухва сама по себе си, че...

Прекъсват ме и искат от мен доказателства. Тайна писмена заповед на Путин, най-вероятно нищо по-малко от това. Ето, казвам, Парубий (секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна - б.р.) днес заяви, че са задържани офицери от ГРУ и ФСБ. "Украинската власт винаги лъже, нали знаете." Обаче. Егати заявката от журналиста, който иска от мен каквито и да било доказателства. Не издържах и го питам: Вие ми се обадихте, за да разберете мнението ми или какво?" Не, не, извинете, интересно ни е мнението Ви. Едва започвам да си казвам мнението, пак ме прекъсват и ми доказват, че съм глупак.

Пичове, кажете: Звъняхте ли ми в 10 часа сутринта, за да ми докажете, че никакви руски диверсионни групи в Украйна няма? Не? Добре, нека бъде така. Само че вашето мнение по този въпрос малко ме интересува. Няма нужда да го доказвам. Защо ми звъняхте? Какво беше това изобщо? Какво искахте от мен?

В крайна сметка започнахте да ме питате кога ще замина за Украйна и в кои конкретно градове. Трябвал ви конкретен маршрут. Защо?

Мда... А някога "Русская служба новостей" бе много добро радио.

А, разбрах. Съдейки по активираните в коментарите патриотично настроени граждани, в информационната война Русия започна ново мащабно настъпление - "наши диверсанти в Украйна няма". ОК. Няма - значи няма. Тези зелени човечета са от Марс - с автомати и гранатомети. Всички им вярваме.

 

Авторът е руски журналист, създател на проекта „Журналистика без посредници“. Роден е през 1977 г., завършил е международно право, женен е и има една дъщеря. Участвал е в двете войни в Чечения – първия път през 1995 г. като донаборен войник, втория – през 1999 г., като наемник. Работил е за много издания, между които „Московски комсомолец“ и „Новая газета“, както и за тв предавания. Като военен кореспондент на „Новая газета“ е отразявал войната в Южна Осетия през 2008 г. Последният му материал, който препечатваме, е публикуван в неговия профил във фейсбук. Заглавието е на Клуб Z.