Кремъл е в Сирия с педагогически мотиви - иска да даде урок на американците. Това пише политологът Иван Кръстев в статия за "Ню Йорк таймс", озаглавена "Опитва ли се Владимир Путин да даде урок на Запада в Сирия".

Представата за Русия като "вредителска сила" е популярна днес във Вашингтон, обяснява той. Но какво всъщност иска Русия? Дали е в Сирия само заради удоволствието да гледа унизения Барак Обама? Обезценяването на американската сила в очите на света ли е единствената цел на това "вредителство"?, задава Кръстев няколко реторични въпроса в материала си.

Миналата седмица, след като руските самолети бомбардираха антиправителствени сили край сирийския град Хомс, високопоставен американски служител ми се оплака: "Това, което Русия върши в Сирия, не е борба с "Ислямска държава", не е и някогашната Realpolitik, дори не е циничен опит да ни накарат да забравим за Украйна. Путин просто иска да ни унизи", започва той статията си. След това обяснява обаче че мотивите на Русия не могат да бъдат сведени до вредителство. Те са по-скоро педагогически, смята политологът.

"Кремъл иска да покаже, че Америка или трябва да е готова да се намеси във всяка гражданска война, последвала някоя вдъхновена от приповдигнатата ѝ реторика мътна революция, или да се откаже от това до подстрекава хората да се бунтуват. "Съзнавате ли какво направихте?" е най-запомнящото се изречение от речта на президента Владимир Путин пред Общото събрание на ООН", пише той.

Според него ситуацията в Сирия може да съдържа елемент на Realpolitik, но по-важното е, че става дума за две различни идеологии, две диаметрално противоположни теории, които обясняват източниците на днешната глобална нестабилност. 

САЩ смятат, че нестабилността основно се дължи на отчаяните опити на авторитарни лидери да съхранят обреченото статукво, докато Москва обвинява за това манията на Вашингтон към демокрацията, обяснява Кръстев.

Русия е притеснена за Централна Азия, която напомня на Москва за Близкия изток отпреди десетилетие

"Това, за което мисли Кремъл, не е Сирия или дори Украйна, а Централна Азия – част от постсъветското пространство, в което авторитарните лидери остаряват, икономиките стагнират, милиони недоволни млади хора са безработни и готови да емигрират, а радикалният ислям е във възход. Русия се изправя като гарант на стабилността в района, но същевременно се опасява от задаващата се нестабилност. Днешната Централна Азия напомня на Кремъл за Близкия изток преди десетилетие. Може ли Сирия да научи Америка да си мери приказките и да си гледа работата, когато се зададе следващата криза?", пише Кръстев.

Путин отправя послание и към Европа, която е разтърсена от кризата с бежанците, чертае картината анализаторът.

"Президентът Путин говори и на Европа, наводнена от милиони бежанци и преследвана от радикалния ислям и демографските проблеми. Довчера ЕС се надяваше да промени съседите си, днес се възприема като техен заложник. Путин иска да убеди Европа, че колкото и брутален диктатор да е бил Муамар Кадафи, той имаше воля и бе способен да защитава границите на Европа – нещо, което новите демокрации не успяват", продължава Кръстев.

Готова ли е Европа да чуе посланието на Путин

Отговорът дали Европа е готова да чуе посланието на Путин не е еднозначен. "И да, и не", казва Кръстев. Според него повечето европейски лидери се надяват американско-руско сътрудничество в Сирия да е единственият път за слагане на край на конфликта. Те искат Москва да е на тяхна страна. Мнозина обвиняват свръхактивността на Джордж Буш и пасивността на Барак Обама за бъркотията в Близкия изток. Те се надяват да се завърнат дните на съветско-американското мирно съвместно съществуване.

Поне такава е "хипотезата на Путин" - че Европа ще приеме една по-силна Русия като гарант на стабилността, макар и с цената на оттегляне от собствените си ценности и амбиции, пише Кръстев.

Но може ли Путин да осигури подобно нещо?, пита той. Призивът му за абсолютна стабилност е емоционално привлекателен, но непрактичен. Ако усмирителната риза на Студената война бе достатъчна за СССР и Запада да сключват сделки за намаляване на напрежението, днес ситуацията вече не е такава. Живеем в епохата на нестабилността, напомня политологът.

"С други думи, педагогиката на Путин изглежда привлекателна, но също така е и подвеждаща. Нужно е много повече от една промяна в американската политика, за да накараш хората да спрат да се вдигат на бунт срещу отвратителните си управници", заключава Кръстев.