77, 5 на сто биха подкрепили електронното гласуване. Резултатът е сред твърдо решилите да гласуват на референдума, който ще се проведе заедно с местни вот. Това сочат данните от последното национално представително изследване на "Алфа рисърч" сред 1026 души, проведено между 1 и 5 октомври т. г. "Против" ще гласуват 13%, без отговор са 9,5%. Това обаче са резултатите сред твърдо решилите да гласуват. Проблемът е, че една трета от анкетираните българи отговарят, че въобще не знаят, че ще има референдум. 

"Ако кампанията за местните избори е приглушена, то тази за националния референдум е почти заглушена", коментират социолозите.

Над една трета от избирателите не знаят за него, като в малките селища, сред хората с ниско образование и младежите от провинцията този дял нараства до над 50%. 74% от избирателите на ДПС също не са чували за него.

Независимо от слабата информираност 71% от българите смятат, че е важно гражданите да изразят мнението си по въпроса „за“ или „против“ електронното гласуване. Основните достойнства на електронното дистанционно гласуване се виждат във: по- голяма достъпност на гласуването, особено за българите в чужбина и хората с увреждания (48%), намаляване силата на купения вот (47%).

43% от българите са убедени, че партиите, които НЕ купуват гласове искат електронно гласуване срещу само 8%, които смятат, че печеливши ще бъдат онези политически сили, които купуват гласове. "Като цяло аргументите „в полза“ на дистанционното електронно гласуване срещат много по-висока подкрепа, от аргументите „против“, коментират социолозите от "Алфа рисърч". За 40% от хората слабата ангажираност на партиите с каузата за електронното дистанционно гласуване е израз на стремежа им за запазване на статуквото. Затова те гледат на този референдум като на шанс да заставят политиците да се съобразяват с мнението на гражданите.

49,3% заявяват, че ще гласуват на референдума

Към момента на провеждане на проучването 49,3% заявяват, че ще гласуват на референдума. Този дял е изчислен на база реално живущите в страната българи, а не въз основа на твърде раздутите избирателни списъци. Негласуващите са основно неинформирани избиратели, а не такива, които съзнателно се отказват от участие. Възможно е в този отговор да има известно самопредставяне, тъй като участието в референдума се смята за важно и престижно. Показателно е, че едва 2% твърдят, че референдумът трябва да се бойкотира. Мобилизацията сред потенциалните участници на референдума е обратно пропорционална на тези на местния вот – най-слабо мотивирани са възрастните, жителите на селата, ромите и симпатизантите на ДПС, а най-голяма е готовността за участие сред висшистите, средното поколение, симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт и на Движение 21.

Състезанието се ограничава до твърдите ядра

Общият извод е, че най-важната за политическите партии кампания, тази за местния вот, е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие, коментират от "Алфа рисърч". Според социолозите от агенцията: "Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние. Поради това и кампанията за референдум, която по същността си е гражданска и при успех ще създаде условия за по-високо участие на хора, които не биха продали гласа си, е сериозно неглижирана от партиите."

Все пак - ако се реализират заявените към момента намерения за гласуване и при съществуващия категоричен превес на отговора „да“, за първи път в най-новата ни история може да бъде постигната значим резултат с пряко народно волеизявление. Което само по себе си би било победа над стила за печелене на избори, налаган от партиите на настоящия местен вот.