Дебатът, свързан с решението на Висшия съдебен съвет от 17 септември 2015 г. създава неправилно обществено усещане, че съдебната власт не разполага с независимост при вземане на решения за разпореждане със самостоятелния си бюджет, а е поставена в зависимост от дискреционните решения на изпълнителната власт.

Висшият съдебен съвет предлага диалог на изпълнителната и законодателната власт като работещ формат за решения за съдебната реформа и доброто управление на бюджета на съдебната власт."

Това се казва в писмо на ВСС до финансовия министър Владислав Горанов по повод спора за заплатите в съдебната система, цитирано от "Правен свят".

След като на 17 септември съветът взе решение за увеличение на възнагражденията с 12%, Горанов в писмо до ВСС заплаши със законодателни промени за начина на формиране на заплатите в системата, за парите за облекло и обезщетенията при пенсиониране и напускане.

Това стана причина тримата големи – председателите на ВКС, на ВАС и главният прокурор да се срещнат с Горанов. На тази среща обаче спорещите страни не са постигнали съгласие по отношение на бюджета за 2016 г., в който трябва да бъдат заложени средства за гласуваното от ВСС увеличение на заплатите.

Кадровият орган реши да изпрати на финансовия министър подобаващ отговор по повод неговите заплахи.

На днешното заседание ВСС прие и подготвеното писмо, пише правният сайт. В него се казва, че заплатите в съдебната система са били замразени в периода от 2012 до 2015 г., докато възнагражденията в изпълнителната и законодателната власт няколко пъти са били индексирани.

ВСС напомня на Горанов, че в началото на тази година са предложили проект на постановление на Министерския съвет за одобряване на 45,1 млн. лева допълнителни разходи по съдебния бюджет – точно толкова, колкото са необходими за 12-процентно увеличение на заплатите с оглед данните на НСИ за последното тримесечие на 2014 г. Но Горанов тогава им каза да търсят възможности за решаване на проблема в рамките на одобрените разходи на съдебната власт за 2015 г., с оглед избягване на завеждане на дела срещу Висшия съдебен съвет. Съветът това и направи.

Същевременно в писмото си от днес ВСС напомня на финансовия министър, че НАП отказва да събира вземанията на системата, които за последните 10 години са в размер на 746,6 млн. лева.

"При изпълнение на правомощията му, съгласно Закона за публичните финанси, министърът на финансите контролира изпълнението на централния бюджет за съответната година, включително с действията по събираемостта и попълването му. Размерът на несъбраните от НАП вземания в бюджета на съдебната власт многократно надхвърля сумата, необходима за прилагане на разпоредбата чл. 218 от ЗСВ (който урежда задължителното индексиране на заплатите в системата, б.р.). За периода от 2005 - 10.03.2015 г. несъбраните вземания са в размер на 746,6 млн. лв., а само по актове, предявени през 2014 г. от НАП, те са в размер на около 35 млн. лв. Несъбирането им е отказ на държавата да изпълнява функциите си по обезпечаване бюджета на съдебната власт и лишава Висшия съдебен съвет от възможността да намери вътрешни резерви за изпълнение на законоустановените си правомощия", се казва в писмото до Горанов.

На заседанието днес нямаше дебат по отговора до финансовия министър. Представляващата ВСС Соня Найденова каза само, че във ВСС са постъпили множество писма от съдилища, прокурори и служители в подкрепа на решението на съвета.