Този текст не е, за да ви каже, че нещата не изглеждат добре. Вероятно това си го знаете, така или иначе.

Интересната история с манипулациите в партийните подписки обаче ме кара да си задам няколко въпроса. Все още не знам дали са реторични.

Ще разберем ли някога какви са размерите на фалшификацията и доколко ощетени трябва да се чувстваме като общество от употребата на нашите лични данни?

Колко хора ползват въобще интернет, за да проверят дали са сред измамените? Колко хора - въпреки медийната усърдност да се даде гласност на случващото се - ще разберат въобще за скандала, дори и да имат интернет? Колко хора ще се трогнат, че някой борави с ЕГН-тата им, както намери за добре? Колко ще се оплачат на институциите, колко ще се обърнат към прокуратурата, колко време ще отнеме проверката след това?

Има ли смисъл от понятието "лични данни", когато всъщност те са "публични" данни?

След като това се случва с ЕГН-тата на известните хора, какво се случва с ЕГН-тата на онези, които даже трудно се подписват? 

Какво всъщност върши Комисията за защита на личните данни?

След като е обществена тайна как те се размятат свободно из интернет, че има едва ли не пазар за тях, че се продават, доставят пакетно? Разглежда преписки и се грижи за заплатите си? И каква е връзката между разразилия се скандал с подписките и припряното назначаване на нов състав на комисията от парламента, след като старата стоеше с изтекъл мандат от края на 2012 г. Защо начело на комисията се оказа съпруг на депутатка от БСП? Може би е обикновено съвпадение, но прави недотам добро впечатление.

Прави ли са от ЦИК като смятат, че топката не е в тяхното поле?

Можеха ли да помислят за по-добри защити на личните данни при проверката в системата? Самата система също не е безукорна, стана ясно след случая с единиците и двойките като ЕГН-та, както и след оплаквания на подписали се собственоръчно на хартия (справка Румяна Бъчварова), че липсват в електронния вариант на подписките на съответната партия. 

Как ще се заличат съмненията за по-мащабна манипулация?

От ЦИК обясняват, че изборите, изборният процес, не са застрашени. Кой всъщност смята, че са? Най-малкото става дума все пак за евровот. От комисията обаче се оплакаха, че гражданите непрекъснато им звънят и ги обвиняват, че не могат да се погрижат за личните им данни. Не е ли кратък пътят от мисълта - нещо се случва с ЕГН-тата ни до какво се случва с бюлетините ни? Не е ли работа на комисията, вместо нейни членове (Емануил Христов) да обясняват: "Медиите да не са по-честни от ЦИК", да се съсредоточат в отстраняването на всички - основателни или неоснователни съмнения, които ще възникнат в случая?

Обикновено стечение на обстоятелствата ли е?

Преди парламентарните избори през 2013 г. се разви Костинбордската афера, сега тръгва скандалът с ЕГН-тата. От първото в масовата публика остана смътното съмнение - нещо там правят с бюлетините ни, сега ще остане подозрението - партиите масово злоупотребяват с личните ни данни. Как ще се преодолее масовото недоверие и въпросът : Защо да им гласуваме на тия? Ще направят ли гласоподавателите разлика между изкуствено създадения проблем в Костинброд и реално съществуващия проблем с нечестната употреба на личните ни данни от партии, които не харесваме или за чието съществуване не подозираме?

Защо партиите пак играят на оскърбената невинност?

Не е ли по-приемливо поне малко да се снишат? Не обиждат ли политиците електората си с някои от реакциите си?
Коментарите на Светослав Витков и Капка Георгиева в стил "активно мероприятие", "удари срещу малките партии" или призивът на Цветан Цветанов "оставяме всичко на съвестта на нашите последователи" или самодоволството на БСП, че нейните подписи са предостатъчно, не помагат особено много в ситуацията.

И пак въпросът "Кой".„

Кой ще го отнесе и ще го отнесе ли някой - за изгубеното доверие, за опитите да ни откажат да бъдем граждани...
Последният въпрос май е реторичен. Отговорът му всички го предусещаме. Затова и нещата не изглеждат добре.