Руският газов концерн “Газпром” достигна зенита си през 2007 г. – 290 милиарда долара пазарна стойност или колкото брутния външен продукт на 165 от 193 държави членки на ООН. Заетите тогава в газовия гигант бяха 400 000 души. От “Газпром” обявиха амбициозна цел – да се достигне 1 трилион долара капитализация, рекорд в световната история.

Днес концернът е на светлинни години от подобно достижение.

Това пише сп. “Шпигел”, анализирайки причините за разрухата на “царския концерн”, разбирай на Владимир Путин.

Според изданието пазарната цена на някогашния газов гигант се е сринала до 50 милиарда долара и така той е изпаднал не само от първата десятка в световната ранглиста на “Файненшъл таймс”, а се е озовал на 170-о място, и то с незавидна минимална преднина в сравнение с канадските железници.

Основната причина е сривът на цената на петрола на световните пазари. Традиционно концернът обвързва цените на газа с тези на суровия петрол. Тази практика обаче е от времето, когато "черното злато" се продаваше по-скъпо от синьото гориво и така “Газпром” трупаше несметни печалби. Настъпи часът на възмездието, посочва “Шпигел”.

Докато през 2014 г. цената за 1000 кубика газ беше 351 долара, сега тя е 237 долара. Прогнозата за идната 2016 г. е нов спад до $ 162.

“Проблемите, които връхлетяха “Газпром”, обаче са далеч по-големи”, посочва изданието и изброява основните от тях.

През 2014 г. износът се срива с 10 на сто, предимно заради конфликта в Украйна. Преди кризата доставките за източната съседка стигат до 40 милиарда кубически метра годишно. Заради войната и кризата Киев е принуден да прави икономии и намалява потреблението. За тази година вносът на газ от Русия е ограничен на 10 милиарда кубика.

Но и без Украйна износът стагнира. Малко преди избухването на украинската криза - през 2013 г. , “Газпром” продава на световните пазари 230 милиарда кубика газ. Появява се обаче силна конкуренция от страна на Катар, Норвегия и САЩ.

Към това се прибавя и конфликтът на концерна с Европейската комисия. През април Брюксел заплашва “Газпром” с глоба от 1 милиард евро, ако не се откаже да строи "Южен поток" през България, припомня “Шпигел”, но и посочва становището на енергийния анализатор Алексей Гривач, че в това отношение европейците са допуснали непростима грешка. Строежът на “Южен поток” бил силно политизиран и това е довело до рискове за енергийното снабдяване в Европа. Въпреки това почти нямало надежда за руснаците Брюксел да промени позицията си, пише “Шпигел”.

Дори и в самата Русия потреблението на газ спаднало и то катастрофално, казва Григорий Вигон, основател на московската консултантска фирма по въпросите на енергетиката Vygon Consulting.

Според руския експерт продажбите на “Газпром” на родния пазар са се сринали с 30 на сто – от 307 милиарда кубически метра през 2005 г. на 217 милиарда през 2014 г.

Това свивало и добива. За тази година се предвиждал добив едва на 414 кубика газ, колкото никога не е било в цялата история на “Газпром”. Капацитетите са между 550 и 600 милиарда кубика.

Родните конкуренти също не пропускали възможност за упражняване на политически натиск спрямо гиганта с цел да получат завиден експортен дял.

Така ръководството на “Роснефт” през юли  изпратило писмо до правителството в Москва с настояване да се сложи край на експортния монопол на “Газпром”. Дори се предлагало “Газпром” да се разтури. Кремъл трябвало да помисли за създаването на нов модел, който да позволи на Русия да увеличи пазарния си дял в световен мащаб.

“В дългосрочен план действително няма друг изход, освен “Газпром” да се разбие на няколко предприятия, смята Григорий Вигон.
Нужно било добивът да се раздели от доставките. Много държави са поели  по този път. Въпреки това руската държава ще запази контрола си върху газовия сектор."

Светът се промени, сега трябва да се промени и “Газпром”, казва Вигон.

Концернът на самодържеца (Владимир Путин - б. р.) обаче окончателно би останал в миналото, заключава “Шпигел”.