Не е толкова надменен Де Ниро, колкото се твърди. Вярно, понякога жестовете му са резки, отговаря едносрично и гледа насмешливо, сякаш подлага на съмнение онова, което му казва събеседникът. Но после внезапно се усмихва, особено ако стане дума за Maрти (Скорсезе), и дори е готов да свали бейзболната си шапка, за да покаже фалшивата си плешивина за ролята на Бърнард Мадоф по сценария на бъдещия си филм „Магьосникът на лъжците”. На 72 години Боб се връща в "Отново в играта" с ролята на пенсионер, който иска да се върне в света на работещите и да даде по нещо на всеки от младите, разказва "Ел Мундо".

"Не знам дали по закон или по своя воля, но смятам, че трябва да бъдем по-гъвкави и да не задължаваме никого да се пенсионира на някаква определена възраст. Да се пенсионира или не трябва да зависи от това как се чувства конкретният човек“, казва в интервю за испанското издание акьорът.

Робърт де Ниро смятате да продължи с танците, докато музиката свири, както се изразява неговият герой Бен:

"Истината е, че ние, музикантите и артистите, до голяма степен сме привилегировани в това отношение. Последното решение го взимаме ние (или публиката). Аз съм на 72 и не съм спирал да работя през последните години. Възрастта обаче започва да ми тежи, и въпреки че ми харесва това, което върша и продължавам да се наслаждавам на работата си, се изморявам повече на снимките."

В момента актьорът снима в телевизионния филм "Магьосникът на лъжците", играе Бърнард Мадоф (бел. а. – казвайки това, Де Ниро сваля бейзболната си шапка). След това му предстои премиерата на биографичната лента "Джой" заедно с Дженифър Лоурънс – историята на Джой Мангано, чиито изобретения и до днес облекчават живота на домакините. След това се връща към бокса – този път като треньор в Hands of Stone (Ръце от камък) на режисьора Джонатан Якубович.

Запитан коя би била юбилейната му роля, Де Ниро отговаря без колебание:

"Джейк Ла Мота. Винаги ще бъда "Разяреният бик". Физическата и психическата подготовка, която ми бе необходима за тази роля, беше изключителна. Имал съм и други роли с големи изисквания (най-вече „Ловецът на елени” и „Шофьор на такси”), но предизвикателството на "Разяреният бик" като че беше най-голямо."

За Скорсезе актьорът разказва, че двамата са родени в един и същи град (бел. ред. – Гринидж Вилидж, Ню Йорк), с една година разлика. Израснали са в Малката Италия, изпитали са една и съща страст към спагети карбонара. Писано им е било да работят заедно.

На въпрос не се ли чувства предаден от това, че Скорсезе замени Де Ниро във филмите си в последно време с Ди Каприо, отвръща, че знаел как рано или късно режисьорът ще потърси по-млади актьори за филмите си и Леонардо се явил в пълния си блясък:

"Беше забавно да играем заедно под заповедите му в късометражния The Audition, който заснехме в Макао. Сега обмисляме заедно друг проект. Не възнамерявам да се пенсионирам, докато не го направи и Марти…“

Де Ниро говори за филма "Ирландецът" – за мафията и живота на наемния убиец Франк Шийнън. Скорсезе е поканил още Ал Пачино и Джо Пеши – "нещо като среща на стари величия."

Робърт де Ниро твърди, че познава някой и друг мафиот, но знае за тях повече от книгите и филмите като "Кръстникът". От филмите за мафията актьорът скочи в комедията, след като бе анализиран от Били Кристъл:

"Но истинският "виновник" за всичко в живота ми на актьор е винаги Марти. С него направих "Царят на комедията" три години след "Разяреният бик" и дори се осмелих да заснема музикален филм с него – "Ню Йорк, Ню Йорк" с Лайза Минели. Тогава бяхме толкова млади…"

На забележка, подхвърлена от журналиста за критиците, които мислят, че изобилието на комедии в кариерата на Де Ниро напоследък може да засенчи славата му на драматичен актьор, той отвръща:

"Не се водя по критиците."

Де Ниро съчувства на актрисите, за които след определена възраст няма хубави роли:

"С право се оплакват. Жените страдат от двойна дискриминация във Холивуд – заради парите и заради възрастта. Не разбирам как може по тези географски ширини да има толкова малко режисьори-жени!"

Актьорът снима стажанта в "Отново в играта" на Нанси Майерс. За нея казва, че е прецизна като режисьор, особено внимание посвещава на поддържане ритъма на комедийното развитие:

"Другите режисьори оставят повече място на импровизацията. Дългите разговори, които водя с Ан Хатауей и които могат да изглеждат импровизирани, в същност са дълго репетирани."

Във филма героят на Де Ниро е единственият, който чете вестници. Актьорът със съжаление признава, че хартиените вестници ще последват съдбата на телефонните указатели:

„Тъжно е да се признае, но мисля, че точно това ще се случи. Днес не виждаш младите да четат вестници, всички са залепени за смарфоните си. Аз също имам айфон, изпращам съобщения, но онова с браузването ми идва много. Докато снимахме филма, си дадох сметка колко реална е пропастта между поколенията. Не толкова, че днес се работи по друг начин, а че манталитетът е нов."

След като вече е работил с велики режисьори като Скорсезе, Бертолучи, Копола и Тарантино, Робър де Ниро признава, че би искал да снима с Пол Томас Андерсън. Следи го, откакто направи "Ще се лее кръв". И изпитал благородна завист към Даниъл Дей Люис за ролята му.

Площад Славейков